1 И слово Господне биде към Иона сина Аматиев и рече: 2 Стани, иди в Ниневия, големия град, та проповядай против него; защото нечестието им възлезе пред мене. 3 И стана Иона за да побегне в Tарсис от лицето на Господа; и слезе в Иопия и намери кораб който отхождаше в Тарсис, и заплати превоза му и влезе в него, за да отиде с тях в Тарсис от лицето на Господа. 4 Но Господ подигна голям вятър върху морето, и стана голяма буря в морето; и корабът бедствуваше да се съкруши. 5 И корабниците се уплашиха, и извикаха всеки към своя си бог, и хвърлиха в морето съсъдите които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Иона бе слязъл в дъното на кораба и легнал, и спеше дълбоко. 6 И приближи се при него корабоначалникът та му рече: Защо спиш? Стани, призови Бога си, негли Бог ни помене и не загинем. 7 И рекоха всеки на ближния си: Елате и да хвърлим жребие та да познаем заради кого е това зло върху нас. И хвърлиха жребие; и падна жребието върху Иона. 8 Тогаз му рекоха: Кажи ни сега за кого е това зло върх нас. Каква ти е работата? и от де идеш? От коя си земя? и от кои си люде? 9 А той им рече: Аз съм Евреин; и боя се от Господа Бога небеснаго който направи морето и сушата. 10 Тогаз се уплашиха человеците с голям страх, и му рекоха: Що е това което си направил? Защото познаха человеците че бягаше от лицето Господне, понеже беше им обявил това. 11 И рекоха му: Що да ти сторим за да се утиши морето за нас? Защото морето се обуряваше още повече. 12 И рече им: Вземете ме та ме хвърлете в морето, и морето ще се утиши за вас; защото аз познавам че поради мене стана тая голяма буря върху вас 13 А человеците гребяха силно за да се върнат към сушата, но не можаха; защото морето се обуряваше още повече против тях. 14 За то извикаха към Господа и рекоха: Молим се, Господи, молим се да не загинем заради живота на тогози человек; и не налагай върх нас неповинна кръв; защото ти, Господи, си направил както си щял. 15 И взеха Иона и го хвърлиха в морето; и морето се спря от яростта си. 16 Тогаз человеците се убояха от Господа с голям страх; и принесоха жъртва Господу, и направиха обричания. 17 И бе определил Господ една голяма риба да погълне Иона. И пребиде Иона в корема на рибата три дни и три нощи. 2 И помоли се Иона Господу Богу своему из корема на рибата 2 и рече: - Извиках в скръбта си към Господа, и ме послуша: Из корема на ада извиках, и ти чу гласа ми. 3 Защото ме хвърли ти в дълбочините, в сърдцето на морето, И обиколиха ме потоци: Всичките твои вълни и вълненията ти преминаха върх мене. 4 И аз рекох: Отхвърлен съм от очите ти; Но ще погледна пак към светия твой храм. 5 Водите ме окружиха до душа, Бездната ме обгърна, Морский бурен се обви около главата ми. 6 Слязох до дъното на горите, Вереите земни бяха отгоре ми за винаги; Но избавил си живота ми из рова, Господи Боже мой. 7 Като чезнеше в мене душата ми поменах Господа; И молитвата ми влезе при тебе в светия ти храм. 8 Които пазят лъжливите суети Отчуждават се от помилването си. 9 Но аз ще ти принеса жъртва с глас на хвала; Ще отдам което съм се обрекъл. Спасението е от Господа. 10 И заповяда Господ на рибата, та избълва Иона на сушата. 3 И слово Господне биде към Иона втори път, и рече: 2 Стани, иди в Ниневия, големия град, и проповядай му проповядането което ти аз говоря. 3 И стана Иона и отиде в Ниневия според словото Господне; а Ниневия бе град твърде голям, три дни път. 4 И начна Иона и вървя през града един ден път, и проповяда и рече: Още четиридесет дни, и Ниневия ще бъде съсипана. 5 И мъжете на Ниневия повярваха в Бога, проповядаха пост, и се облякоха с вретище, от най големия им до най-малкия им; 6 защото словото бе стигнало до Ниневийския цар, и стана от престола си, и съблече одеждата си от себе си, и се покри с вретище, и седна на пепел. 7 И проповяда се и прогласи се в Ниневия със заповед от царя и от големците му, и каза се: человеците и скотовете, говедата и овците да не вкусят нищо, нито да пасат, нито вода да пият; 8 но человек и скот да се покрият с вретища, и да викат крепко към Бога, и да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата която е в ръцете му. 9 Кой знае да ли не ще се повърне и разкае Бог, и се върне от гнева на яростта си, та не погинем? 10 И видя Бог делата им че се върнаха от лошия си път; и се разкая Бог заради злото което рече да им направи, и го не направи. 4 И стана много мъчно на Иона, и възнегодува. 2 И помоли се Господу и рече: О Господи, не беше ли тази думата ми когато бях още в отечеството си? За то предварих да бягам в Тарсис; защото знаех че си ти Бог благоутробен и милосерд, дълготърпелив и многомилостив, и се разкайваш за злото. 3 И сега, Господи, вземи, моля ти се, душата ми от мене; защото ми е по-добре да умра нежели да живея. 4 И рече Господ: Добре ли е да негодуваш? 5 И излезе Иона из града, и седна към източната страна на града, и там си направи колиба, и седеше под нея на сянката доде да види що имаше да стане на града. 6 И определи Господ Бог една тиква, която възлезе над Иона за да е сянка над главата му, за да го олекчи от скърбъта му. И зарадва се Иона заради тиквата с радост голяма. 7 И когато се зазори на утринта определи Бог един червей, и порази тиквата, и изсъхна. 8 И щом изгрея слънцето определи Бог източен горещ вятър; и нападна слънцето върху главата на Иона щото премираше; и поиска в сърдцето си да умре; и рече: По-добре ми е да умра нежели да живея. 9 И рече Бог на Иона: Добре ли е да негодуваш за тиквата? И рече: Добре е да негодувам до смърт. 10 И рече Господ: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я възрастил, която се роди в една нощ и в една нощ се загуби. 11 И аз не трябваше ли да пожаля Ниневия, великия град в който има повече от дванадесет тми человеци които не различават десницата си от левицата си, и скотове много?