1 Соломоновата Песен на Песните. 2 Да ме целуне с целуванията на устата си; Защото любовта ти е по-добра от виното. 3 Заради благовонието на добрите твои масти Името ти е маст излeяна; За това те обичат девиците. 4 Привлечи ме: ще тичам след тебе. Царят ме въведе в клетовете си: Ще се радваме и ще се веселим за тебе; Ще помним любовта ти повече от виното: Обичат те с правота. 5 черна съм, но хубава, Ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите опони. 6 Не ме гледайте че съм почерняла, Понеже слънцето ме е погледнало: Синовете на майка ми се разгневиха против мене, Туриха ме пазач на лозята: Своето лозе не упазих. 7 Възвести ми, ти когото възлюби душата ми, Де пасеш стадото, де го упокояваш на пладне. Защо да бъда като тая що обикаля Между стадата на твоите другари? 8 Ако не знаеш от себе си, Хубавице между жените, Излез ти подир следите на стадото, И паси яретата си при шатрите на пастирите. 9 На конете на Фараоновите колесници Те уподобих, любезна моя. 10 Красни са твоите ланити с вървите на бисера, И вратът ти с огърлия. 11 Ще ти направим златни чепочки С сребърни капки. 12 Додето царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благовонието си. 13 Вързоп със смирна е за мене възлюблений ми: Ще нощува между съсците ми. 14 Китка кипрова е за мене възлюблений мой, В лозята на Енгади. 15 Ето хубава си, любезна моя; Ето, хубава си: очите ти са като на гълъбите. 16 Ето, хубав си, възлюблений ми, ей, приятен си: И одърът ни е благоцветен. 17 Гредите на домовете ни са кедрови, Подъсченията ни са кипарисови. 2 Аз съм цвете Сароново И крин юдолний. 2 Както е кринът между трънете, Така е любезната ми между дъщерите. 3 Както ябълката между дърветата на дъбравата, Така е възлюбленият ми между синовете: Пожелах, и седнах под сянката му, И плодът му беше сладък в устата ми. 4 Доведе ме в дома на виното, И хоругвата му над мене бе любов. 5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки; Защото съм ранена от любов. 6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме пригръща. 7 Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, В сърните и в елените на полето, Да не дигнете и да не събудите любовта ми додето ще 8 Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, и играе по хълмовете. 9 Възлюбленият ми прилича на сърна или на млад елен: Ето, стои зад стената ни, Гледа от прозорците, Занича през решетките. 10 Отговаря възлюблений ми и говори ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и ела; 11 Защото, ето, зимата се премина. И дъждът замина и отиде си: 12 Цветята се явиха из земята; Времето на резидбата пристигна, И гласът на гъргорицата се чу в нашата земя: 13 Смоковницата прозябва първите си смокви, И по лозята цветът на гроздето издава благовоние. Стани, любезна моя, прекрасна моя, та ела. 14 О гълъбице моя, в разселените на скалата, В скришните места на стръмнините, Покажи ми лицето си, направи ме да чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно. 15 Хванете ни лисиците, Малките лисици които погубват лозята, Защото лозята ни цъвтят. 16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова: Пасе между криновете. 17 Доде повее дневният тих ветрец и побягнат сенките Върни се, възлюблений ми: стани подобен на сърне Или на млад елен върху Ветерските гори. 3 През нощта на леглото си Потърсих оногоз когото обича душата ми: Потърсих го, и го не намерих. 2 Да стана сега и да обиколя града По улиците и по стъгдите, Да търся оногоз когото обича душата ми: Потърсих го, и го не намерих. 3 Намериха ме стражите които обхождат града: Видяхте ли оногоз когото обича душата ми? 4 Като заминах малко от тях Намерих оногоз когото обича душата ми: Хванах го, и не го пуснах Доде не го въведох в дома на майка си, И в ложницата на онази която ме е родила. 5 Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, В сърните и в елените на полето, Да не дигнете и да не събудите любовта ми додето ще. 6 Коя е тая която възлиза от пустинята Както стълпове дим, накадена със смирна и ливан, С всякакъв благовонен прах от търговеца? 7 Ето одъра на Соломона: Шестдесет яки мъже са около него, от силните Израилеви. 8 Всички тези държат меч, научени на бой: Всеки има меча си на бедрото си, но нощни страхове. 9 Цар Соломон си направи носилка От Ливански дърва: 10 Стълпците и направи от сребро, Легалището и от злато, постелката й от багреница: Средата и бе украсена рачително От Ерусалимските дъщери. 11 Излезте, Сионови дъщери, и вижте Цар Соломона с венеца с който го венча майка му В деня на женитбата му, И в деня на сърдечното му веселие. 4 Ето, хубава си, любезна моя: ето, си хубава: Очите ти под булото ти са като на гълъбите: Косите ти са като стадо от кози Налегали по Галаадската гора: 2 Зъбите ти са като стадо от стрижени овци Които възлизат от къпането, Които всички се агнят близнета И няма ялова между тях: 3 Устните ти като червена прежда, и говоренето ти благодатно: Ланитите ти под булото ти Като част от нар: 4 Шията ти като Давидовия стълп Съградения за оръжница, Дето висят тисяща щитчета – Всички са като щитове на крепки: 5 Двата ти съсца като две сърнета близнета Които пасат между криновете. 6 Доде повее дневният тих ветрец и побегнат сенките Аз ще ида в гората на смирната и на хълма на ливана. 7 Ти си прекрасна, любезна моя; И порок няма в тебе. 8 Ела с мене от Ливан, невесто, Ела с мене от Ливан. Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леглата на лъвовете, от горите на рисовете. 9 Пленила си сърдцето ми, сестро моя, невесто: Пленила си сърдцето ми с едно от очите си, С едно огърлие на шията си. 10 Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра от виното е твоята любов, И благовонието на твоите масти повече от всичките аромати! 11 Устните ти, невесто, капят като меден сот: Мед и мляко има под езика ти; И благовонието на дрехите ти като благоуханието на Ливан. 12 Градина затворена е сестра ми, невестата: Извор затворен, източник запечатан. 13 Твоите леторасли са рай от нарове, С избрани плодове, кипър с нард, 14 Нард и шафран, тръст и корица, С всичките дървя на ливан, Смирна и алой с всичките най-първи аромати. 15 Източник на градини, Кладенец на жива вода, и поточки от Ливан. 16 Стани, Севере, и ела, Юже: Повей в градината ми, Да потекат ароматите и. Да дойде възлюблений ми в градината си, И да яде изрядните си плодове. 5 Дойдох в градината си, сестро моя, невесто: Обрах смирната си с ароматите си: Ядох сота си с меда си: Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели: Пийте, ей, изобилно пийте, възлюблени. 2 Аз спя, но сърдцето ми е будно. Гласът на възлюбления ми! хлопа: Отвори ми, сестро моя, любезна моя, Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки. 3 Съблякох дрехата си: как да я облека? Умих нозете си: как да ги окалям? 4 Възлюблений ми провря ръката си през дупката на вратата; И сърцето ми се смути за него. 5 Аз станах да отворя на възлюбления си; И от ръката ми капеше смирна, И от пръстите ми избрана смирна, Върх дръжката на ключалницата. 6 Аз отворих на възлюбления си; Но възлюбленият ми се оттегли, отиде си: Душата ми примря в говоренето му. Потърсих го, и не го намерих: Повиках го, и не ми отговори. 7 Намериха ме стражарите които обхождат града: Биха ме, раниха ме: Стражите на стените отнеха от мене покривалото ми. 8 Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, Ако намерите възлюбления ми да му кажете че съм ранена от любов. 9 Що различава твоя възлюблен от друг възлюблен, О ти прекрасна между жените? Що различава от друг възлюблен твоя възлюблен, Та ни заклеваш ти така? 10 Възлюблений мой е бял и румен, Личи между десет тисящи. 11 Главата му е злато опитано: Косите му са разресани, черни като гарван, - 12 Очите му са като на гълъби върху потоците на водите, Омити в мляко, и седят като многоценни камене в гнездата си, - 13 Ланитите му като лехи от аромати, Като съдове от благовонни садения: Устните му са кринове От които капе избрана смирна, - 14 Ръцете му златни пръстене Споени с хрисолит, - Коремът му слоновено изделие украсено с сапфири, - 15 Краката му мраморни стълпове Утвърдени на стояла от чисто злато, - Видът му като Ливан, Изящен като кедрове: 16 Устата му са услаждение, И той всичкий е рачителен: Този е възлюбленият ми, и този е приятелят ми, О Ерусалимски дъщери. 6 Де отиде твоят възлюблен, О ти прекрасна между жените? Де се върна твоят възлюблен? Да го търсим и ние с тебе. 2 Моят възлюблен слезе в градината си, В лехите на ароматите, За да пасе в градините и да бере крин. 3 Аз съм на възлюбления си, и възлюблений ми е мой: Пасе между криновете. 4 Хубава си, любезна моя, като Терса, Благодатна като Ерусалим, Страшна като войнство с хоругви. 5 Отвърни очите си отсреща ми, Защото ме обладаха. Косите ти са като стадо от кози Налегали по Галаад. 6 Зъбите ти са като стадо от овци Които възлизат от къпането, Които всички се агнят близнета, И няма ялова между тях, - 7 Ланитите ти под булото ти Като част от нар. 8 Шестдесет са царици, и осемдесет наложници, И безчетни девойки: 9 Една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е една на майка си, избрана на родителката си: Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й, - Цариците и наложниците, и я похвалиха. 10 Коя е тая що занича като зората, Красна като луната, и чиста като слънцето, Страшна като войнство с хоругви? 11 Слязох в градината на орехите За да видя зеленината на долината, Да видя да ли прозябна лозето, И цъвнаха ли наровете. 12 Без да усетя, душата ми ме представи Като колесниците на Аминадава. 13 Завърни се, Завърни се, о Суламко: Завърни се, завърни се, за да те видим. Що ще видите в Суламката? Нещо като лик на два пълка. 7 Колко са красни стъпките ти с чехлите, дъщи княжеска! Извитието на бедрата ти е подобно на огърлия, Дело на ръце художнически. 2 Пъпът ти е чаша обла, неоскудна от подправено вино, - Коремът ти житен копен ограден с кринове, 3 Двата ти съсца като две сърнета близнета, - 4 Вратът ти като слонов стълп,- Очите ти като водоемите в Есевон Към вратата Бат-рабим,- Носът ти като спълпът на Ливан Който гледа към Дамаск,- 5 Главата ти върху тебе като Кармил, И косите на главата ти като багреница: Царят е вързан в плетениците ти. 6 Колко си хубава и колки приятна, О възлюблена, в нежностите си! 7 Този твой раст прилича на финик, И съсците ти на гроздове. 8 Рекох: Ще възляза на финика, ще хвана ветвите му; И, ето, съсците ти ще бъдат като граздове на лоза, И уханието на носа ти като ябълки, 9 И небцето ти като доброто вино Което тече сладко за възлюбления ми, И прави да говорят устните на спещите. 10 Аз съм на възлюбления си; И неговото желание е към мене. 11 Ела, възлюблений мой, да излезем на полето, Да пренощуваме по селата. 12 Да осъмнем в лозята; Да видим прозябна ли лозето, Отвори ли цвят гроздето, И цъвнаха ли наровете: Там ще ти дам любовта си. 13 Мандрагорите дадоха ухание; И при вратата ни има Всякакви плодове угодни, нови и вехти: Скрила съм ги за тебе, възлюблени мой. 8 Дано да ми беше ти като брат Който е сукал от съсците на майка ми! Когато те намирах вън щях да те целуна, И не щяха да ме презират. 2 Взела бих те и завела В дома на майка си за да ме научиш: Напоила бих те с благовонно вино И с сок от наровете си. 3 Левицата му била би под главата ми, И десницата му пригърнала би ме. 4 Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, да не дигнете нито да събудите любовта ми Додето ще. 5 Коя е тая що възлиза от пустинята Подпряла се на възлюбления си? Аз те събудих под ябълката: Там те роди майка ти: Там те роди родителката ти 6 Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си, Защото любовта е крепка като смъртта, Ревнуванието жестоко като ад, Святкането му святкане огнено, пламик устремителен. 7 Много вода не може да угаси любовта, Нито реки могат да я потопят: Ако би дал някой всичкия имот на дома си за любовта, Съвсем ще го презрат. 8 Ние имаме малка сестра, и няма съсци: Що ще направим на сестра си В деня в който стане реч за нея? 9 Ако е стена ще съградим на нея сребърен твърдел; И ако е двер, ще я обвържем с кедрови дъски. 10 Аз съм стена, и съсците ми като стълпове: Тогаз бях пред очите му като мир намерила. 11 Соломон имаше лозе у Ваалхамон: Даде лозето на стражи: Всеки трябваше да донесе за плода му тисяща сребърници. 12 Моето лозе е пред мене: Тисящата нека са за тебе, Соломоне, И двесте за онез които пазят плода му. 13 О ти която седиш в градините, Другарите внимават в гласа ти: Направи ме да го чуя. 14 Бързай, възлюблени мой, И бъди подобен на сърне или на еленче Върху ароматските гори.