6 И сториха Израилевите синове зло пред Господа; и предаде ги Господ в ръката Мадиама седем години. 2 И укрепи се ръката на Мадиама върху Израиля: поради Мадиамците направиха си Израилевите синове онези дупки които са по горите, и пещерите, и твърдините. 3 И когато сееше Израил, възлизаха Мадиамците и Амаличаните, и източните жители та дохождаха против него. 4 И като се опълчаваха против тях, разваляха рожбите на земята дори до входа на Газа, и не оставяха храна на Израиля, нито овца, нито говедо, нито осел. 5 Защото възлязваха те и стадата им та дохождаха с шатрите си на чет много като скакалци: безбройни бяха и те и камилите им; и влизаха в земята за да я разорят. 6 И осиромаше Израил много поради Мадиамците; за това Израилевите синове извикаха към Господа. 7 И когато извикаха към Господа Израилевите синове заради Мадиамците, 8 тогаз прати Господ на Израилевите синове едного мъжа пророка та им рече: Така говори Господ Бог Израилев: Аз ви възведох от Египет, и изведох ви из дома на робството, 9 и избавих ви от Египетската ръка и от ръката на всички онези които ви насилствуваха, и изпъдих ги от лицето ви, и дадох ви земята им; 10 и рекох ви: Аз съм Господ Бог ваш: да не почтете боговете на Аморейците в земята на които живеете; и не послушахте гласа ми. 11 И дойде ангел Господен та седна под теревинта който е в Офра и принадлежеше на Иоаса Авиезереца; а син му Гедеон млатеше жито в жлеба за да го скрие от Мадиамците. 12 И яви му се ангел Господен и рече му: Господ е с тебе, силне с крепост. 13 А Гедеон му рече: О! Господи мой, ако е Господ с нас, то защо ни снамери всичко това? и де са всичките му чудеса които ни казаха отците ни и говореха: Не възведе ли ни Господ от Египет? Но сега ни остави Господ, и предаде ни в ръката на Мадиамците. 14 И погледна към него Господ и рече му: Иди с тази твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на Мадиама; не пратих ли те аз? 15 А той му рече: О! Господи мой, с що ще освободя аз Израиля? Ето, тисящата ми е най-долна между Манасия, и аз съм най-малък в дома на отца си. 16 И рече му Господ: Но аз ще бъда с тебе; и ще поразиш Мадиамците както едного человека. 17 А той му рече: Моля ти се, ако съм намерил благодат пред очите ти, покажи ми знамение че ти си който говориш с мене. 18 Моля ти се не си отивай от тук доде дойда при тебе и изнеса приношението си и го положа пред тебе. И той му рече: Ще чакам доде се върнеш. 19 И влезе Гедеон та приготви яре от козите и пресни пити от една ефа брашно: месото тури в кошница, а юхата тури в гърне, и изнесе му вън под теревинта та принесе. 20 И рече му ангел Божий: вземи месото и пресните пити та тури на този камик, и юхата излей. И направи така. 21 И простря ангел Господен края на жезла който беше в ръката му та досегна месото и пресните пити; и възлезе огън из камика и пояде месото и пресните пити. Тогаз си отиде ангелът Господен от очите му. 22 И като видя Гедеон че това бе ангел Господен, рече Гедеон: Горко ми, Господи Иеова! защото видях ангела Господен лице с лице. 23 И рече му Господ: Мир тебе; не бой се; няма да умреш. 24 И съгради там Гедеон олтар Господу, и нарече го Иеова-шалом: той е до този ден в Офра на Авиезерците. 25 И в тази нощ рече му Господ: вземи вола на отца си, втория вол седмолетния, та съсипи Вааловия олтар който има отец ти, и Ашерата която е при него изсечи, 26 и съгради олтар на Господа Бога твоего на върха на тази скала според наредбата; и вземи втория вол на принес всесъжение с дървата на Ашерата която ще изсечеш. 27 И взе Гедеон десет мъже от рабите си та направи както му рече Господ; и понеже се убоя от дома на отца си и от жителите градски да направи това деня, направи го нощя. 28 И когато градските жители станаха на утринта, ето олтаря Ваалов съборен, и Ашерата която беше при него изсечена, и втория вол всесъжен на съградения олтар. 29 И рекоха си един на друг: Кой направи тази работа? И като изпитаха и предириха рекоха: Гедеон синът Иоасов е направил тази работа. 30 Тогаз жителите градски рекоха Иоасу: Изведи сина си да се умъртви, понеже събори Вааловия олтар, и понеже изсече Ашерата която беше при него. 31 И рече Иоас на всичките що бяха се подигнали против него: Вие ли ще защитите съдбата на Ваала? или вие ще го спасите? Който защити неговата съдба ще бъде умъртвен до утре. Ако е той Бог нека защити съдбата си защото са съборили олтаря му. 32 За това в онзи ден го нарече Иероваал, и говореше: Нека се съди с него Ваал защото е съборил олтаря му. 33 Тогаз се събраха заедно всичките Мадиамци, и Амаличани, и източните жители та преминаха и разположиха стана в дола Иезраел. 34 И Дух Господен облече Гедеона, и възтръби с тръба; и събраха се Авиезерците след него. 35 И изпрати вестители на всичкия Манасия, и събра се и той след него: прати още вестители на Асира и на Завулона и на Нефталима, и те дойдоха та ги посрещнаха. 36 И рече Гедеон Богу: Ако ще освободиш Израиля с моята ръка както си казал, 37 ето, аз ще туря на гумното руно вълна: ако стане роса само на руното, а по всичкта земя суша, тогаз ще позная че ще освободиш Израиля с моята ръка както си рекъл. 38 Така и биде; защото като стана на утринта рано, изстиска руното, и изтече роса из руното, леген пълен с вода. 39 И рече Гедеон Богу: Да се не разпали гневът ти на мене, и ще продумам само този път: Да опитам, моля се, само този път с руното: нека бъде сега суша само на руното, а по всичката земя нека е роса. 40 И направи Бог така през онази нощ; и стана суша само на руното, а по всичката земя беше роса.

7 Тогаз Иероваал (който е Гедеон) стана рано, и всичките люде които бяха с него, та разположиха стана си при източника Арод; а станът на Мадиамците беше към север от него при хълма Море в долината. 2 И рече Господ Гедеону: Твърде много са людете които са с тебе за да предам Мадиамците в ръката им, да не би се похвалил Израил против мене и рекъл: Моята ръка ме избави. 3 Сега прочие провъзгласи в ушите на людете и кажи: Който е боязлив и страшлив нека се върне, и да си отиде от гората Галаад. И върнаха се от людете двадесет и две тисящи; и останаха десет тисящи. 4 И рече Господ Гедеону: Пак са много людете: низведи ги при водата, и там ще ти ги пречистя; и за когото ти река: Този ще дойде с тебе, той да дойде с тебе; а за когото ти река: Този няма да дойде с тебе, той да не дойде. 5 И низведе людете при водата; и рече Господ Гедеону: всеки който полоче с езика си от водата, както лоче куче, него да поставиш особно, така и всекого който коленичи на коленете си за да пие. 6 И числото на онези които полокаха от ръката си в устата си беше триста мъже; а всичкий остатък на людете коленичи на коленете си за да пие вода. 7 И рече Господ Гедеону: чрез тези тристата мъже които полокаха ще ви избавя, и ще предам Мадиамците в ръката ти; а всичките други люде нека идат всеки на мястото си. 8 И тъй, взеха людете храна в ръцете си и тръбите си; и проводи всичките Израилеви человеци всеки в шатъра му, и удържа тристата мъже. А станът на Мадиама беше под него в дола. 9 И в истата нощ му рече Господ: Стани, слез в стана; защото го предадох в ръката ти. 10 Но ако се боиш да слезеш, слез ти и Фура слугата ти в стана, 11 и ще чуеш що говорят; и след това ръцете ти ще се укрепят и ще слезеш в стана. И слезе той с Фура слугата си до предната стража на стана. 12 А Мадиам, и Амилик, и всичките източни жители бяха се разпрострели в долината по множеството си като скакалци, и камилите им по множеството си безбройни като пясъка покрай морето. 13 И като дойде Гедеон, ето, един человек приказваше на другаря си сън, и говореше: Ето, сънувах сън, и, ето, пита от ечимичен хляб се търкаляше в стана на Мадиама, и дойде до шатъра та го удари, и падна; и превърна го, и падна шатърът. 14 И отговори другарят му и рече: Това не е друго тъкмо саблята на Гедеона сина Иоасов, мъж Израилянин: Бог предаде в ръката му Мадиама и всичкия стан. 15 И като чу Гедеон приказването на съна и тълкуването му поклони се, и върна се в Израилевия стан, и рече: Станете, защото Господ предаде в ръката ви Мадиамския стан. 16 И раздели тристата мъже на три тела, и даде тръби в ръцете на всичките тези, и праздни водоноси, и свещи във водоносите. 17 И рече им: Гледайте мене, и правете подобно; и, ето, когато аз стигна при края на стана, каквото направя аз така ще направите и вие. 18 Когато затръбя с тръбата, аз и всичките които са с мене, тогаз ще затръбите и вие с тръбите около всичкия стан, и ще речете: Сабля Господня и Гедеонова! 19 И тъй, Гедеон и стоте мъже които бяха с него дойдоха при края на стана около началото на средната стража: едва бяха поставили стражите; и възтръбиха с тръбите, и строшиха водоносите които бяха в ръцете им. 20 И трите тела възтръбиха с тръбите, и строшиха водоносите, и държеха свещите в левите си ръце, и тръбите в десните си ръце за да тръбят; и викаха: Сабля Господня и Гедеонова! 21 И застана всеки на мястото си около стана; и всичкия стан се разтича, и викаха, и бягаха. 22 И тристата души възтръбиха с тръбите; и обърна Господ саблята на всекиго против другаря му във всичкия стан; и воинството побягна във Ветасета към Зерерат, дори до предела на Авелмеола към Тават. 23 И събраха се Израилевите мъже от Нефталима, и от Асира, и от всичкия Манасия та тичаха вслед Мадиама. 24 И прати Гедеон вестители по всичката гора Ефрем и думаше: слезте да посрещнете Мадиама, и захванете пред тях водите дори до Вет-вара и Иордан. Тогаз се събраха всичките Ефремови мъже та захванаха водите дори до Вет-вара и Иордан. 25 И хванаха двама началници на Мадиама, Орива и Зива; и умъртвиха Орива при скалата Орив, а Зива умъртвиха при жлеба Зив; и гониха Мадиама, и донесоха главите на Орива и Зива Гедеону оттам Иордан.

8 И рекоха му Ефремовите мъже: Що е това дето ни направи ти, че ни не повикна когато отиде да ратуваш против Мадиама? И препираха се силно с него. 2 А той им рече: Що направих аз в сравнение с вас сега? не е ли по-добър пабиръкът на Ефрема от гроздобера на Авиезера? 3 Предаде Бог в ръцете ви Мадиамските началници, Орива и Зива; а що можех аз да направя в сравнение с вас? Тогаз се утиши духът им към него когато рече това слово. 4 И като дойде Гедеон на Йордан, премина той и тристата мъже които бяха с него: уморени, но пак гонеха. 5 И рече на Сокхотските жители: Дайте, моля, няколко хляба на людете които ме следват, защото са изнемощели; а аз гоня Зевея и Салмана, Мадиамските царе. 6 А Сокхотските началници отговориха: Да ли са ръцете на Зевея и на Салмана сега в ръката ти та да дадем хляб на войската ти? 7 А Гедеон рече: Заради това, когато предаде Господ Зевея и Салмана в ръката ми, тогаз аз ще сдробя плътта ви с трънете на пустинята и с глоговете. 8 И възлезе от там в Фануил и говори им истото; и отговориха му Фануилските мъже както отговориха Сокхотските мъже. 9 А той говори и на Фануилските мъже и рече: Когато се върна с миром ще съборя този стълп. 10 А Зевей и Салман бяха в Каркор и воинствата им с тях, до петнадесет тисящи, всички що бяха останали от всичкото воинство на източните жители; защото паднаха сто и двадесет тисящи мъже които теглеха нож. 11 И възлезе Гедеон през пътя на онези които живееха в шатри, от изток на Нова и на Иогвея, та порази стана когато станът беше в безгрижие. 12 А Зевей и Салман побягнаха; и той ги погна, и хвана двамата Мадиамски царе Зевея и Салмана, и развали всичкия стан. 13 И върна се Гедеон синът Иоасов от войната преди изгряването на слънцето. 14 И като стана един момък от мъжете на Сокхот попита го; и той му написа началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже. 15 И дойде Гедеон при Сокхотските мъже та рече: Ето Завей и Салман за които ме укорихте и говорехте : Да ли са ръцете на Зевея и Салмана сега в ръката ти та да дадем хляб на человеците ти които са изнемощели? 16 И взе старейшините градски, и трънете от пустинята и глоговете, та наказа с тях Сокхотските мъже. 17 И стълпа на Фануила събори, и умъртви градските мъже. 18 Тогаз рече на Зевея и Салмана: Какви бяха онези человеци които убихте в Тавор? И те рекоха: Какъвто си ти, таквиз бяха; всеки приличаше на царски син. 19 А той рече: Братя мои, синове на майка ми бяха: жив е Господ, ако бяхте упазили живота им, аз не бих ви умъртвил. 20 И рече на Иетера първородния си: Стани, убий ги; но младийт не извлече меча си, защото се боеше, понеже беше още млад. 21 Тогаз рече Зевей и Салман: Стани ти та нападни върх нас; защото според человека и силата му. И стана Гедеон та уби Зевея и Салмана, и взе луниците които бяха около вратовете на камилите им. 22 И рекоха Израилевите мъже Гедеону: Владей над нас, и ти, и син ти, и синът на сина ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиама. 23 А Гедеон им рече: Не ща да владея аз над вас, но нито син ми ще владее над вас: Господ ще владее над вас. 24 И рече им Гедеон: Ще поискам от вас едно искане; да ми дадете всеки колцетата от плена си; защото неприятелите имаха златни колцета, понеже бяха Исмаиляни. 25 И отговориха: С радост ще ги дадем. И простряха дреха, и хвърляше там всеки колцетата от плена си. 26 И тежината на златните колцета които поиска беше една тисяща и седемстотин златни сикли, освен луниците, и обеците, и багрените дрехи които бяха на Мадиамските царе, и освен огърлията които бяха на вратовете на камилите им. 27 И направи Гедеон ефод от тях, и положи го в града си, в Офра; и блудува всичкий Израил след него там; и стана примка на Гедеона и на дома му. 28 И смири се Мадиам пред Израилевите синове, и не подигна вече глава. И земята беше в покой четиридесет лета в дните на Гедеона. 29 Тогаз отиде Иероваал Иоасовий син и седна в дома си. 30 И Гедеон имаше седемдесет синове които излязоха от чреслата му; защото имаше много жени. 31 И наложницата му която беше в Сихем, и тя му роди син, когото той нарече Авимелех. 32 И умря Гедеон Иоасовий син в добра старост, и погребе се в гроба на Иоаса отца си, в Офра на Авиезерците. 33 А когато умря Гедеон, върнаха се Израилевите синове, и блудуваха след Ваалимите, и поставиха си за бог Ваалверита. 34 И не поменаха Израилевите синове Господа Бога своего който ги избави от ръката на всичките им околни неприятели. 35 И не направиха милост на дома на Иероваала, Гедеона, според всичките добрини които той направи на Израиля.


13 И направиха пак Израилевите синове зло пред Господа; и предаде ги Господ в ръката на Филистимците четиридесет лета. 2 И имаше един человек от Сарая, от Дановото племе, и името му Маное; и жената му бе неплодна и не раждаше. 3 И яви се ангел Господен на жената и рече й: Ето сега си неплодна и не раждаш; но ще зачнеш и ще родиш син. 4 И сега ти да се пазиш да не пиеш вино или сикера, и да не ядеш нищо нечисто. 5 Защото, ето, ще зачнеш и ще родиш син; и бръснач да не възлезе на главата му, защото детето ще бъде Назирей Богу от утробата на майка си, и той ще начне да избавя Израиля от ръката на Филистимците. 6 И отиде жената та обади на мъжа си и рече: человек Божий дойде при мене, и видът му беше като вид на ангел Божий, страшен много; но аз го не попитах от де е, и той ми не яви името си. 7 И рече ми: Ето ще зачнеш и ще родиш син; и сега да не пиеш вино нито сикера, и да не ядеш нищо нечисто, защото детето ще бъде Назирей Богу от утробата на майка си дори до деня на смъртта си. 8 Тогаз се помоли Маное Господу и рече: Моля се, Господи мой, нека дойде пак при нас онзи Божий человек когото си пратил и нека ни научи що да сторим с детето което ще се роди. 9 И послуша Бог гласа Маноев; и дойде пак ангел Божий при жената като седеше тя на нивата; а Маное мъж й не беше с нея. 10 И завтече се жената набързо та яви на мъжа си и рече му: Ето, яви ми се онзи человек който дойде при мене онзи ден. 11 И стана Маное та отиде подир жена си, и дойде при человека та му рече: Ти ли си онзи человек който си говорил на тази жена? И той рече: Аз. 12 И рече Маное: Сега когато се сбъде словото ти, що трябва за детето, и то що да прави? 13 И рече ангел Господен на Маноя: От всичко що рекох на жената нека се пази: 14 от всичко що излиза от лозе да не яде, и вино и сикера да не пие, и нищо нечисто да не яде: всичко що й заръчах нека упази. 15 И рече Маное на ангела Господен: Да те задържим, моля, и да ти приготвим яре от козите. 16 И рече ангелът Господен Маною: Ако и да ме задържиш, не ща да ям от хляба ти; но ако ще направиш всесъжение, принес го Господу. Защото не позна Маное че беше ангел Господен. 17 И рече Маное на ангела Господен: Как ти е името, за да те прославим когато се сбъде словото ти? 18 А ангелът Господен му рече: Защо питаш тъй за името ми? а то е чудно. 19 Тогаз взе Маное ярето от козите и хлебното приношение та принесе Господу на камика; и ангелът направи чудо, а Маное и жена му гледаха. 20 Защото като възхождаше пламикът над олтаря към небето, възлезе и ангелът Господен в пламика на олтаря; а Маное и жена му гледаха, и паднаха с лицето на земята. 21 И не се яви вече ангелът Господен на Маноя и на жена му. Тогаз позна Маное че беше ангел Господен. 22 И рече Маное на жена си: Непременно ще умрем, защото видяхме Бога. 23 А жена му рече: Ако Господ искаше да ни умори, не щеше да приеме всесъжение и приношение от ръката ни, нито щеше да ни покаже всичко това, нито би ни направил да чуем таквиз неща в това време. 24 И роди жената син, и нарече името му Самсон; и порасна детето, и благослови го Господ. 25 И Дух Господен начна да го подбужда в Дановия стан между Сарая и Естаол.