1 Притчи на Соломона Давидовия син, царя Израилев, 2 За да познае някой мъдрост и учение, За да разбере думи на благоразумие, 3 За да приеме учение в разум, В правда, съдба, и правота, 4 За да даде остроумие на простите, И на младия знание и разсъждение. 5 Мъдрият нека слуша и ще стане по-мъдър, И разумният ще придобие разсмотрение; 6 За да разумява притча, и иносказание, Реченията на мъдрите, и гаданията им. 7 Начало на мъдростта е страх Господен: Безумните презират мъдростта и учението. 8 Слушай, сине мой, поучението на отца си, И не отхвърляй наставлението на майка си; 9 Защото те ще са венец от благодат за главата ти, И огърлие около врата ти. 10 Сине мой, ако поискат грешните да те примамят, Да не съизволиш; 11 Ако рекат: Ела с нас; Да направим засада за кръв, Да причакаме без причина неповинния; 12 Както ад да ги погълнем живи, И цели както слазящите в рова; 13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним домовете си с користи: 14 Тури жребия си между нас, Една кесия да имаме всинца; 15 Сине мой, не ходи на път с тях; Въздържай ногата си от пътеките им; 16 Защото техните нозе тичат към злото, И спешат да проливат кръв. 17 Наистина напразно се простира мрежа Пред очите на всяка птица. 18 И те правят засада против своята си кръв, Причакват своите си души. 19 Такива се пътищата на всеки лихоимец: Лихоимството отнема живота на обладаните от него. 20 Мъдростта възглашава вън, Издава гласа си по стъгдите, 21 Вика по главните места на тържищата, Въ входовете на портите, Възвещава през града думите си: 22 До кога, глупави, ще обичате глупостта, И присмивателите ще се наслаждават в присмиванията си, И безумните ще мразят знанието? 23 Обърнете се към моите обличения; Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разумеете словата ми. 24 Понеже аз викнах, а вие не послушахте, Простирах ръката си, и никой не внимаваше, 25 Но отхвърлихте всичкия ми съвет, И обличението ми не рачихте, - 26 И аз ще се присмея на гибелта ви; Ще се зарадвам когато ви нападне страхът ви. 27 Когато страхът ви нападне като запустителна буря, И гибелта ви се устреми като вихрушка, Когато скърб и утеснение дойдат на вас, 28 Тогаз ще ме призоват, но аз не ще отговоря; Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят. 29 Понеже намразиха знанието, И страха Господен не избраха, 30 Не рачиха съвета ми, Презряха всичкото ми обличение, 31 За то ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си намислювания. 32 Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им, И безумните ще ги погуби небрежението им ; 33 Но този който ме слуша ще живее в безопасност. И ще е в тишина без да се бои от зло.
2 Сине мой, ако приемеш думите ми, И скриеш заповедите ми при себе си, 2 Ако имаш ухото си внимателно в мъдрост, Сърдцето си склонно в разум, 3 И ако призовеш благоразумието, И възвисиш глас към разума, 4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като съкровища, 5 Тогаз ще разумееш страха Господен, И ще намериш Божието познание. 6 Защото Господ дава мъдрост; Из устата му излазят знание и разум. 7 Съкровиществува спасение за правите Щит е на ходещите в цялост. 8 Защищава пътищата на правдата, И съхранява пътя на преподобните си. 9 Тогаз ще разумееш правда и съд И правота, - всеки добър път. 10 Ако влезе мъдрост в сърдцето ти, И знание услаждава душата ти, 11 Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те съхранява; 12 За да те освобождава от лош път, От человека който говори строптиво, 13 От онези които оставят пътищата на правостта, За да ходят в пътищата на тъмнината, 14 Които се наслаждават за да правят зло, Радват се за строптивостите на злите, 15 На които пътищата са криви И пътеките им строптиви; 16 За да те избави от людска жена, От чужда която ласкае с думите си, 17 Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на Бога своего; 18 (Защото домът й низводи при смъртта, И стъпките й при мъртвите; 19 Всички които влазят при нея не се връщат, Нито стигат пътищата на живота); 20 За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните. 21 Защото правите ще се населят на земята, И непорочните ще останат на нея. 22 А нечестивите ще се отсекат от земята, И законопрестъпниците ще се изкоренят от нея.
3 Сине мой, не забравяй закона ми, И сърдцето ти да пази заповедите ми; 2 Защото дългота на дни, и лета на живот, И мир ще ти притурят те. 3 Милост и истина да те не оставят; Вържи ги около врата си; начертай ги на плочата на сърдцето си. 4 Така ще намериш благодат и добромислие Пред Бога и человеците. 5 Уповай на Господа от всичкото си сърдце, И не се облягай на своя разум. 6 Въ всичките си пътища познавай него; И той ще оправя стъпките ти. 7 Не мечтай себе си мъдър; Бой се от Господа, и уклонявай се от зло; 8 То ще е здраве в жилите ти И мозък в костите ти. 9 Почитай Господа от имота си И от начатките на всичкия си доход; 10 И ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И жлебовете ти ще се преливат с ново вино. 11 Сине мой, не презирай наказанието Господне, И да ти не дотегнува когато те обличава той; 12 Защото Господ обличава когото обича, Както и отец сина когото милва. 13 Блажен человек който е намерил мъдрост, И человек който е придобил разум; 14 Защото нейната търговия е по-добра от търговията на сребро, И печалбата й от чисто злато. 15 По-скъпоценна е от многоценни камене; И всичко каквото би пожелал ти не се сравнява с нея. 16 Дългота на дни е в десницата й, А в левицата й богатство и слава. 17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир. 18 Дърво на живот е за тези които я пригръщат; И блажени са които я държат. 19 С мъдрост основа земята; Утвърди небесата с разум. 20 чрез неговото знание се отвориха бездните, И от облаците капе роса. 21 Сине мой, да се не отдалечат тези неща от очите ти; Пази здравомислие и разсъждение; 22 И ще бъдат живот на душата ти И благодат на врата ти. 23 Тогаз ще ходиш безопасно в пътя си, И ногата ти не ще се спъне. 24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Ей ще лягаш, и сънът ти ще е сладък. 25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от погибелта на нечестивите когато нападне; 26 Защото Господ ще бъде упование твое, Ии ще упази ногата ти да се не хване. 27 Не отричай доброто към онези на които се стои Когато ти дава ръка да го направиш. 28 Не казвай на ближния си: Иди и върни се пак, и утре ще ти дам, Като го имаш при себе си. 29 Не крой зло против ближния си Който с уверение живее при тебе. 30 Не се карай с някого без причина, Като не ти е направил зло. 31 Не ревнувай на насилник человек, И не избирай ни един от пътищата му; 32 Защото Господ се гнуси от строптивия, А тайната му е с праведните. 33 Проклетия от Господа е в дома на нечестивия; А благославя той жилището на праведните. 34 Наистина той се присмива на присмивателите; А на смирените дава благодат. 35 Мъдрите ще наследят слава; А повишението на безумните ще е безчестие.
4 Послушайте, чада, бащино поучение, И внимавайте да се научите разум: 2 Защото ви давам добро учение: Не оставяйте наставлението ми. 3 Защото и аз бях син на отца си, Гален и един на майка си: 4 И той ме наставляваше и говореше ми: Нека държи сърдцето ти думите ми: Пази заповедите ми, и ще живееш. 5 Придобий мъдрост, придобий разум: Не я забравяй, нито да се уклониш от думите на устата ми. 6 Не я оставяй, и ще те пази: Обичай я, и ще те варди. 7 Най-главното е мъдрост: придобивай мъдрост: И при всичкото си придобиване придобивай разум. 8 Въздигай я, и ще те възвиси: Ще те прослави когато я пригърнеш. 9 Ще положи на главата ти венец на благодат: Ще ти даде корона на слава. 10 Слушай, сине мой, и приими думите ми; И ще се умножат годините на живота ти. 11 Наставлявал съм те в пътя на мъдростта: Водил съм те по прави пътеки. 12 Когато ходиш, стъпките ти не ще бъдат утеснени; И когато тичаш няма да се спънеш. 13 Хвани се за поучението: недей го оставя: Пази го, понеже то е животът ти. 14 Не влизай в пътеките на нечестивите, И не ходи в пътя на лошите. 15 Отбягвай от него, не минувай през него, Уклони се от него, и замини. 16 Защото те не заспиват ако не сторят зло; И сън ги не хваща ако не спънат: 17 Понеже ядат хляб на нечестие, И пият вино на насилство. 18 Но пътят на праведните е като виделото на разсъвнуването, Което свети повече и повече доде стане съвършен ден. 19 Пътят на нечестивите е като тъмнина: Не знаят от що се спъват. 20 Сине мой, внимавай в думите ми: Приклони ухото си към говоренията ми. 21 Да се не отдалечат от очите ти: Пази ги вътре в сърдцето си; 22 Защото са живот за тези които ги намерват, И изцеление на всичката им плът. 23 С най-голямо пазене пази сърдцето си: Защото от него са изворите на живота. 24 Отхвърли от себе си строптиви уста, И отдалечи от себе си развращени устни. 25 Очите ти нека гледат право; И клепачите ти нека бъдат оправени пред тебе. 26 Уравнявай ходенето на нозете си; И всичките ти пътища ще се оправят. 27 Не се отбивай ни на дясно ни на ляво: Уклони ногата си от зло.
5 Сине мой, внимавай в мъдростта ми, Приклони ухото си в разума ми; 2 За да съхраняваш разсъждение, И устните ти да пазят знание. 3 Защото от устните на чуждата жена капе мед от сотъ, И небцето й е по-меко от елей: 4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като меч от две страни изострен. 5 Нозете й слазят в смърт: Стъпките й достигат до ад. 6 За да не разсъдиш пътя на живота, Нейните пътеки са непостоянни, та да ги не познаеш ти. 7 И сега, чада, послушайте ме, И не отстъпвайте от думите на устата ми. 8 Отдалечи пътя си от нея, И не приближавай се при вратата на дома й, 9 За да не дадеш честта си на други, И годините си на немилостивите; 10 За да се не наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да не идат в чужд дом; 11 А ти да въздишаш в сетнините си, Когато плътта ти и тялото ти се изнурят, 12 И да казваш: Как намразих поучението, И сърдцето ми презря обличението, 13 И не послушах гласа на учителите си, Нито приклоних ухото си към наставниците си! 14 Малко остана да се намеря в всяко зло Всред събранието и сонмището. 15 Пий вода от щерната си, И оназ която извира от кладенеца ти. 16 Нека се изливат вън твоите извори Като водни отоци по стъгдите. 17 Да бъдат те на самаго тебе, А не и на чужди с тебе. 18 Да бъде благословен твоят източник: И весели се с жената на младостта си. 19 Тя да ти бъде като елен рачителна и сърна мила: Нейните гръди да те напояват въ всяко време: Възхищавай се всякога от любовта й. 20 И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда, И искаш да пригръщаш пазухата на чужда жена? 21 Понеже пътищата на человека са пред очите на Господа; И той измерва всичките му пътеки. 22 Нечестивия ще го хванат своите му беззакония: И с въжата на греха си ще бъде уловен. 23 Той ще умре без поучение, И от множеството на безумието си ще се заблуди.
6 Сине мой, ако си станал поръчник за приятеля си, Или си дал ръка за някого чужд, 2 Впримчил си се с думите на устата си, Хванал си се с думите на устата си. 3 Направи прочее това, сине мой, и отърви се Понеже си паднал в ръцете на приятеля си, - Иди, припадни, и принуди приятеля си. 4 Не давай сън на очите си, Нито дремане на клепачите си: 5 Отърви се като сърна от ръката на ловец, И като птица от ръката на птицеловец. 6 Иди при мравката, о лениве, Прегледай пътищата й и стани мъдър, - 7 Която, ако и да няма началник, Настоятел, или управител, 8 Приготвя храната си лете, Събира храната си в жетва. 9 До кога ще спиш, лениве? Кога ще станеш от съна си? 10 Малко спане, малко дремане, малко сгъване на ръце за сън: 11 После сиромашията ти дохожда като пътник, И скудостта ти като оръжен мъж. 12 Лошият человек, беззаконният человек, Ходи с развратни уста, 13 Намигнува с очите си, Дава знак с нозете си, Учи с пръстите си, 14 Има развратно сърдце въ всяко време, Крои зло, сее раздори: 15 За това внезапно ще дойде погибелта му: Тутакси ще се съкруши неизцелимо. 16 Тия шест мрази Господ, И седем са мерзост на душата му: - 17 Очи горделиви, език лъжлив, И ръце които проливат кръв неповинна, 18 Сърдце което крои лоши намислювания, Нозе които тичат скоро да правят зло, 19 Свидетел лъжлив който говори лъжа, И онзи който сее раздори между братя. 20 Сине мой, пази заповедта на отца си, И не отхвърляй закона на майка си. 21 Вържи ги за всегда за сърдцето си, И обвий ги около врата си. 22 Кога ходиш ще те води; Кога спиш ще те пази; Кога се събудиш ще се разговаря с тебе. 23 Защото заповедта е светилник, И законът е светлина, И поучителните обличения са път на живот, 24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена. 25 Да не похотствуваш хубостта й в сърдцето си: Да те не улови с клепачите си. 26 Защото поради блудница жена достига някой в нужда за уломък хляб, А прелюбодейцата лови многоценната душа. 27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят? 28 Може ли някой да ходи поразпалени въглища, И нозете му да не изгорят? 29 Така който влязва при жената на ближния си, Който се прикосне при нея, не ще бъде неповинен. 30 Крадецът не бива толкоз презираем Ако краде да насити душата си когато е гладен; 31 А ако се хване ще отдаде седмократно, Ще даде всичкия имот на къщата си. 32 Но който прелюбодейства с жена, той е лишен от ум: Погибел принася на душата си който прави това. 33 Биения и безчестие ще намери; И срамът му няма да се заглади. 34 Защото ревнуванието е неистовство на мъжа; И не ще да помилва в деня на отмъщението. 35 Не ще да приеме никакъв изкуп, Нито ще се умилостиви ако и да умножиш даровете.
7 Сине мой, пази думите ми, И скрий заповедите ми при себе си. 2 Пази заповедите ми и ще живееш, - И учението ми, като зеницата на очите си. 3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърдцето си. 4 Речи на мъдростта: Ти си ми сестра; И наречи разума сродник; 5 За да те пазят от людска жена, От жена чужда която ласкае с думите си. 6 Понеже от прозореца на дома си, През решетката си, надникнах, 7 И видях между безумните, Съгледах между младите, едного юноша лишен от ум, 8 Който минуваше през улицата при ъгъла й, И отиваше в пътя към къщата й, 9 Вечер в стъмнуването на деня, В тъмнината на нощта и в мрака; 10 И, ето, насреща му жена Облечена като блудница, и със сърдце лъстиво; 11 (Бледива и упорита; Нозете й не се спират в дома й; 12 Сега вън, сега о улиците, И причаква при всеки ъгъл; 13 И хвана го и целуваше го, И с безстидно лице му говореше: 14 Имам жъртви примирителни: Днес изпълних обричанията си; 15 За то излязох да те посрещна, С желание да видя лицето ти, и намерих те; 16 Постлала съм одъра си с покривки, С шарени ковери от Египетска прежда; 17 Покадила съм леглото си Със смирна, алой, и корица; 18 Ела, да се наситим в рачителство до зори, Да се насладим в любов; 19 Защото мъж ми не е у дома; Отиде на далечен път; 20 Взе мешеца със сребро в ръката си: В пълнолуние ще се върне в дома си. 21 Прелъга го с многото си предумвания, Привлече го с ласкателството на устните си. 22 Тутакси той тръгна подире й Както отхожда говедо на клане, Или както безумен вързан на наказание, 23 Доде стрела рониже дроба му, - Както птица спеши в сеть И не знае че е против живота й. 24 Сега прочее, чада, послушайте ме, И внимавайте в думите на устата ми. 25 Да се не уклонява сърдцето ти в пътищата й: Да не се заблудиш в пътеките й; 26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея. 27 Домът й е пътища към ад, Които низводят в смъртните клетове.
8 Не вика ли мъдростта? И не издава ли разумът гласа си? 2 Стои тя по върха на високите места, над пътя, Всред пътеките. 3 Възглашава при портите, въ входа въ града, Въ входа на вратата: - 4 Към вас, человеци, викам, И гласът ми е към человеческите синове. 5 Глупави, придобийте остроумие; И безумни, придобийте разумливо сърдце. 6 Послушайте; защото ще говоря изящни неща, И устните ми ще произносят правото. 7 Защото езикът ми ще говори истина; А нечестието е мерзост на устните ми. 8 Всичките думи на устата ми са с правда; Няма в тях нищо лъстиво или строптиво. 9 Те всички са ясни за оногоз който разумява, И прави за тези които намерват знание. 10 Приимете учението ми, а не сребро, И знание овече нежели злато избрано; 11 Защото мъдростта е по-добра от многоценни камене; И всичко желателно не се сравнява с нея. 12 Аз мъдрост обитавам съ остроумието, И изнамервам знание на умни измишления. 13 Страхът Господен е да мрази някой злото. Аз мразя високоумие, и гордост, И лукав път, и строптиви уста. 14 Мой е съветът и правомислието; Аз съм разум: силата е моя. 15 чрез мене царете царуват, И началниците узаконяват правда. 16 чрез мене князовете началствуват, И големците, и всичките земни съдии. 17 Аз обичам които ме обичат; И които ме търсят ще ме намерят. 18 Богатството и славата са с мене, Изящният имот и правдата. 19 Плодовете ми са по-добри от злато и от най-чисто злато, И приходите ми от избрано сребро. 20 Ходя по пътя на правдата, Между пътеките на правосъдието, 21 За да направя да наследят имот тези които ме обичат, И да напълня съкровищата им. 22 Господ ме имаше в началото на пътя си, Преди делата си отдавна. 23 От века бидох помазана, от начало, Преди създанието на земята. 24 Родих се когато нямаше бездните, Когато нямаше източниците които изобилват с вода. 25 Преди горите да се поставят, Преди хълмовете, аз бях родена, 26 Като още не беше направил земята, нито полета, Нито върхове от пръстта на вселената. 27 Когато готвеше небесата, аз бях там, Когато начертаваше кръг над лицето на бездната, 28 Когато утвърждаваше облаците горе, Когато укрепяваше източниците на бездната, 29 Когато полагаше закона си на морето Да не престъпят водите повелението му, Когато нареждаше основанията на земята, 30 Тогаз бях при него и устроявах всичко; И аз му бях наслаждение всеки ден, И веселях се всякога пред него. 31 Веселях се на обитаемата негова земя; И наслаждението ми беше с человеческите синове. 32 Сега прочее, послушайте ме, о чада; И блажени са които пазят пътищата ми. 33 Послушайте поучение и ставайте мъдри, И не отхвърляйте го. 34 Блажен този человек който ме слуша, И бди всеки ден при моите двери, И очаква при стълповете на вратата ми. 35 Защото който ме намери ще намери живот, И ще вземе благословение от Господа; 36 А който съгреши против мене своята си душа онеправдава; Всички които ме мразят обичат смъртта.
9 Мъдростта съгради дома си; Издяла седемте свои стълпове; 2 Закла което имаше за клане: Смеси виното си, и приготви трапезата си; 3 Проводи слугините си, Вика по високите места на града: 4 Който е глупав да се отбие тук; И към лишените от ум говори; 5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното което размесих: 6 Оставете глупостта и живи бъдете; И ходете в пътя на разума. 7 Който учи присмивателя взема на себе си безчестие; И който обличава нечестивия взема на себе си порок. 8 Не обличавай присмивател, за да те не намрази: Обличавай мъдър, и ще те възлюби. 9 Давай наставление на мъдър, и ще бъде по-мъдър; Учи праведен, и е нарасте в учение. 10 Начало на мъдростта е страх Господен; И познаването на Светаго е разум. 11 Защото чрез мене ще се умножат дните ти, И ще ти се притурят години на живот. 12 Ако си мъдър, мъдър си за себе си; Ако ли си присмивател, ти сам ще страдаш. 13 Жена безумна е бледива, Глупава, и нищо не знае; 14 Седи при вратата на къщата си на стол, Въ високите места на града, 15 И кани тези които минуват, Които вървят право в пътя си; 16 Който е безумен, нека се отбие тук; И към лишения от ум говори; 17 Крадените води са сладки, И скришно вземаний хляб е приятен. 18 Но той не знае, че са там мъртвите, И в дълбочините адови поканените от нея.
10 Притчи Соломонови. Син мъдър весели отца; А син безумен скърб е на майка си. 2 Съкровища от неправди не ползуват; А правдата освобождава от смърт. 3 Господ не е остави да гладува душата на праведния; Но отхвърля желанието на нечестивите. 4 Ленивата ръка докарва сиромашия; А ръката на радивия обогатява. 5 Който събира лятно време, той е син разумен; А който спи в жетва, той е син който докарва срам. 6 Благословения почиват на главата на праведния; А неправда ще покрие устата на нечестивите. 7 Поменът на праведния е с благословение; А името на нечестивите ще изгние. 8 Мъдрий в сърдце ще приеме заповеди; И безумний в устни ще се подплъзне. 9 Който ходи с непорочност ходи безопасно; А който изкривява пътищата си ще се познае. 10 Който намигнува с око докарва скърб; А безумний в устни ще се подплъзне. 11 Устата на праведния са източник на живот; А устата на нечестивите неправда ще покрие. 12 Омразата повдига раздори; Но любовта покрива всичките погрешки. 13 В устните на разумния се намира мъдрост; А тоягата е за гърба на лишения от ум. 14 Мъдрите съкровиществуват знание; А устата на безумния са близу при погибел. 15 Имотът на богатия е укрепеният негов град; А погинване на нищите е тяхната сиромашия. 16 Делата на праведния са за живот; Плодът на нечестивия е за грях. 17 Който пази поучението върви към живот; А който пренебрегва обличението заблуждава се. 18 Който покрива омраза има лъжливи устни; И който изважда клевета безумен е. 19 В многословието неизбежен е грехът; Но който въздържа устните си разумен е. 20 Езикът на праведния е избрано сребро: Сърдцето на нечестивите е нищожно. 21 Устните на праведния пасат мнозина; А безумните умират от недостатък на ума. 22 Благословението Господне обогатява; И Господ не ще притури скърб при него. 23 Като смях е на безумния да струва зло; А мъдростта принадлежи на разумния человек. 24 Страхът на нечестивия ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни. 25 Както прехожда вихрушката, така нечестивият не съществува вече; А праведният има вечно основание. 26 Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за онези които го проваждат. 27 Страхът Господен придава дни; А годините на нечестивите ще се скратят. 28 Надеждата на праведните ще е радост; Ожиданието на нечестивите ще погине. 29 Пътят Господен е крепост на непорочния, А гибел за делателите на беззаконието. 30 Праведният въ век няма да се поклати; А нечестивите няма да населят земята. 31 Устата на праведния изтакат мъдрост; А лъстивий език ще се отреже. 32 Устните на праведния познават благоприятното, А устата на нечестивите строптивото.
11 Лъжливи къпони са мерзост Господу; А прави драмове са благоугодни нему. 2 Дойде ли гордост, дохожда и срам; А мъдростта е съ смирените. 3 Целостта на правите ще ги ръководи; А развратността на коварните ще ги погуби. 4 Богатството не ползува в ден на гняв; А правдата избавя от смърт. 5 Правдата на непорочния ще оправи пътя му, А нечестивият ще падне чрез нечестието си. 6 Правдата на правите ще ги избави; А беззаконните ще се хванат в злобата си. 7 Когато нечестивий человек умира, ожиданието му погинва; Погинва и надеждата на беззаконните. 8 Праведният се отървава от утеснение; А вместо него влазя нечестивият. 9 Лицемерът с уста погубя ближния си; Но праведните ще се избавят със знанието. 10 Когато праведните успяват градът се весели; И когато нечестивите погинват радост става. 11 чрез благословението на праведните градът се възвишава; А чрез устата на нечестивите съсипва се. 12 Скодоумний презира ближния си; А благоразумний человек мълчи. 13 Одумникът обхожда и открива тайните; А верний духом потаява работата. 14 Дето няма смотрение народът пада; А в многото съветници има спасение. 15 Който се поручава за другиго ще пострада зло; А който мрази поръчителството безопасен е. 16 Благодатната жена придобива чест; И силните придобиват богатство. 17 Милостивий человек благотвори на душата си; А жестокият смущава плътта си. 18 Нечестивият работи лъжлива работа; А който сее правда ще има истинна заплата. 19 Както правдата е близу до живот, Така който се стреми към злото близу е до смъртта си. 20 Развращените в сърдце мерзост са Господу; А непорочните в пътя си угодни са нему. 21 Ръка на ръка и да се рисъедини, нечестивият не ще остане ненаказан; А семето на праведните ще се избави. 22 Както е златна обеца на свиня на носа, Така е хубава жена без разсъждение. 23 Желанието на праведните е само добро; Ожиданието на нечестивите е гняв. 24 Един разпръсва, но повече изобилва; А друг пастри без мяра, но пак достига в скудост. 25 Благотворителната душа ще се огои; И който пои, ще бъде напоен и той. 26 Който задържа жито ще бъде проклет от народа; А който продава, благословение ще бъде на главата му. 27 Който има усърдие за доброто ще придобие благоволение; Но който иска злото, то ще и да дойде върх него. 28 Който се надее на богатството си ще падне; А праведните като леторасъл ще прозябнат. 29 Който смущава дома си ще наследи вятър; И безумният ще бъде раб на мъдрия в сърдце. 30 Плодът на праведния е дърво на живот; И който придобива души мъдър е. 31 Ето, праведният приима въздаяние на земята, - Колко повече нечестивият и грешният!
12 Който обича поучение обича знание; Но който мрази обличение безумен е. 2 Добрият намира благоволение от Господа; А ще осъди Той коварния. 3 человек не ще се утвърди чрез беззаконие; А коренът на праведните не ще се поклати. 4 Добродетелната жена е венец на мъжа си; А която докарва срам, като гнилост е в костите му. 5 Мислите на праведните са справедливост; А намеренията нанечестивите са коварство. 6 Думите на нечестивите са засада за кръв; А устата на правите ще ги избавят. 7 Нечестивите се съсипват, и няма ги; А домът на праведните ще пребивава. 8 человек се похвалява според разума си; А строптивий в сърдце ще бъде в поругание. 9 По-добър е презираемий който има слуга От тогоз който се тщеслави и няма хляб. 10 Праведний се грижи за живота на скота си; А утробите на нечестивите са немилостиви. 11 Който работи земята си ще се насити с хляб; А който следва суетните оскуден е от разум. 12 Нечестивият търси корист както злите; Но коренът на праведния дава плод. 13 От греха на устните се впримча нечестивият; А праведният ще излезе от утеснение. 14 От плода на устата си человек ще се насити с добрини; И според делата на ръцете на человека ще се върне въздаянието нему. 15 Пътят на безумния е прав в очите му; А който слуша съвети, той е мъдър. 16 Безумният явява тутакси гнева си; А благоразумният покрива укора. 17 Който говори истина възвестява правото, А лъжесвидетелят лъст. 18 Понякога несмисленото говорене пронизва като с нож; А езикът на мъдрите е изцеление. 19 Устните на истината ще бъдат постоянни винаги; А лъжливий език ще бъде само минутен. 20 Лъст има в сърдцето на тези които изхитруват зло, А веселие на тези които съветват за мир. 21 Никаква повреда не ще се случи на праведния; А нечестивите ще се изпълнят със зло. 22 Лъжливите устни са мерзост Господу; А които правят истината приятни са нему. 23 Благоразумний человек покрива знанието си; А сърдцето на безумните изказва глупост. 24 Ръката на прилежливите ще властвува; А ленивите ще бъдат подданни. 25 Скръбта в сърдцето на человека го смирява; А добрата дума го весели. 26 Праведният пътеводи ближния си; А пътят на нечестивите ги въвожда в заблуждение. 27 Ленивият не пече лова си; А на радивия человек имотът е многоценен. 28 В пътя на правдата има живот; И шествието на пътя й не завожда в смърт.
13 Мъдрий син приема отеческото поучение; А присмивателят не слуша обличение. 2 От плодовете на устата си ще се храни человек с добрини, А душата на беззаконниците с насилство. 3 Който пази устата си упазва душата си; А който много отваря устните си ще погине. 4 Душата на ленивия желае, и няма; А душата на радивите ще се угои. 5 Праведният мрази лъжлива дума; А нечестивият причинява срамота и безчестие. 6 Правдата съхранява ходещия непорочно; А нечестието съсипва грешния. 7 Някой се прави богат, а няма нищо; А някой се прави сиромах, но има имот много. 8 Избавление на душата на человека е богатството му; А сиромахът не чуе само обличение. 9 Виделото на праведните е весело; А светилникът на нечестивите ще угасне. 10 Само от гордост произхожда препиране; А мъдростта е с онези които приемат съвети. 11 Богатство придобивано от суета ще намалее; А който събира с ръката си ще го умножи. 12 Ожидане отлагано изнемощева сърдцето; А постигнато желание е дърво на живот. 13 Който презира словото ще погине; А който почита заповедта ще приеме въздаяние. 14 Учението на мъдрия е извор на живот, И отдалечава от сетите на смъртта. 15 Благ разум дава благодат; А пътят на беззаконниците е жесток. 16 Всеки благоразумен върши работа със знание; А безумният открива глупост. 17 Злий вестител пада в зло; А верний посланник е изцеление. 18 Сиромашия и срам ще постигнат тогоз който отхвърля поучение; А който пази обличение почтен ще бъде. 19 Изпълнено желание весели душата; А на безумните е гнусно да се уклоняват от злото. 20 Който ходи с мъдри ще бъде мъдър; А другарът на безумните ще се разврати. 21 Зло гони грешните; А на праведните ще се въздаде добро. 22 Добрият оставя наследие на синове и внуци; А богатството на грешния се пази за праведния. 23 Нивата на сиромасите има много храна; Но някои погинват от нямане на съд. 24 Който щади тоягата си мрази сина си; Но който го обича наказва го с време. 25 Праведний яде до насищане на душата си; А търбухът на нечестивите ще бъде в лишение.
14 Всяка мъдра жена съградява дома си; А безумната го събаря с ръцете си. 2 Който ходи в правотата си бои се от Господа; Но строптивий в пътищата си презира го. 3 В устата на безумния е пръчката на гордостта; А устните на мъдрите ще ги пазят. 4 Дето няма говеда яслите са чисти; Но изобилието на произведенията е в силата на воловете. 5 Истинний свидетел не лъже; А лъжливий свидетел излива лъжи. 6 Присмивателят търси мъдрост, и не намерва; А за разумния е лесно ученето. 7 Замини безумния человек Когато си узнал че няма разумни устни. 8 Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си; А глупостта на безумните е заблуждение. 9 Безумните се смеят на беззаконието; А всред правите има благоволение. 10 Сърдцето познава своята си горест; И чужд не участвува в радостта му. 11 Къщата на нечестивите ще се събори; Но шатърът на правите ще цъвти. 12 Има път който се види прав на человека; Но краят му е пътища към смърт. 13 Още и в смеха сърдцето има болката си; И на радостта свършекът е скръб. 14 Развратний в сърдце от пътищата си ще се насити, И добрият человек от себе си. 15 Простият вярва на всяка дума; А благоразумният внимава в пътеките си. 16 Мъдрият се бои, И уклонява се от злото; А безумният хвърля се напред, и бива смел. 17 Острояростният прави несмислено; И зломисленият человек е омразен. 18 Безумните наследват глупост; А благоразумните се венчават със знание. 19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите във вратата на праведния. 20 Сиромаха го мрази даже и ближният му; А на богатия приятелите са много. 21 Който презира ближния си съгрешава; А който помилва сиромасите блажен е. 22 Не заблуждават ли се които измислюват зло? Но милост и истина ще бъде на тези които измислюват добро. 23 От всеки труд има полза, А от бледословието на устните само скудост. 24 Венец на мъдрите е богатството им: Преимуществото на безумните е глупостта. 25 Истинний свидетел избавя души; А лъстивий излива лъжи. 26 В страха от Господа има крепко упование; И неговите чада ще имат прибежище. 27 Страхът Господен е източник на живот, И отдалечава от сетите на смъртта. 28 Умножението на людете е слава на царя, А намалението на людете съсипване на княза. 29 Дълготърпеливий има голямо благоразумие; А нетърпеливий показва много безумие. 30 Тихо сърдце е живот на плътта; А завистта е гнилост на костите. 31 Който угнетява убогия безчести Създателя му; А който помилва сиромаха почита го. 32 Нечестивий ще се изпъди за нечестието си; А праведний и в смъртта си има упование. 33 В сърдцето на разумния почива мъдрост; А каквото има вътре в безумните ще се яви. 34 Правдата възвишава народ; А грехът е безчестие на людете. 35 Благоволението на царя е към разумния раб, А яростта му към оногози който докарва срам.
15 Мек ответ утишава ярост; А жестока дума възбужда гняв. 2 Езикът на мъдрите украшава знанието; А устата на безумните отригват глупост. 3 Очите Господни са на всяко място, И наблюдават злите и добрите. 4 Сладък език е дърво на живот; А развратност в него е съкрушение на духа. 5 Безумний презира поучението на отца си; А който пази обличение благоразумен е. 6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в дохода на нечестивия смущение. 7 Устните на мъдрите сеят знание; А сърдцето на безумните не е така. 8 Жъртвата на нечестивите е мерзост Господу, А моленето на правите благоприятно нему. 9 Пътят на нечестивия е мерзост на Господа; Но той обича тогози който тича след правдата. 10 Има лошо наказание за онези които се отбиват от пътя: Който мрази обличение ще умре. 11 Ад и погибелта са явни пред Господа, - Колко повече сърдцата на человеческите синове. 12 Присмивателят не обича обличителя си, Нито ще отиде при мъдрите. 13 Сърдце весело прави засмено лице; А от скърбта на сърдцето угнетява се духът. 14 Сърдцето на разумния търси знание; А устата на безумните хранят се с глупост. 15 Всичките дни на скърбния са зли; А веселото сърдце е винагишно пируване. 16 По-добро малкото със страх Господен, Нежели съкровища много и смущение в тях. 17 По-добро гощаване от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза. 18 Яростний человек възбужда прения; А дълготърпеливий утишава карания. 19 Пътят на ленивия е като с тръне изплетен; А пътят на правите е изравнен. 20 Мъдър син весели отца; А безумен человек презира майка си. 21 Глупостта е радост на скудоумния; А разумний человек ходи направо. 22 Дето няма съвет намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците утвърждават се. 23 человек има радост чрез ответа на устата си; И дума на време, колко е добра! 24 За разумния е пътят на живота нагоре, За да се уклони от ада долу. 25 Господ съсипва дома на горделивите; А утвърдява предела на вдовицата. 26 Помишленията на лошия са мерзост Господу; А думите на чистите са угодни. 27 Користолюбивият смущава дома си; А който мрази даровете ще живее. 28 Сърдцето на праведния преговаря да отговаря; А устата на нечестивите отригват зло. 29 Господ е далеч от нечестивите; А слуша моленето на праведните. 30 Светът на очите весели сърдцето: И добрата вест утлъстява костите. 31 Ухо което слуша обличението на живота Пребивава между мъдрите. 32 Който отхвърля поучението мрази душата си; А който слуша обличението придобива разум. 33 Страхът Господен е поучение на мъдрост; И смирението предходи пред славата.
16 На человека принадлежат приготвенията на сърдцето; Но от Господа е ответът на езика. 2 Всичките пътища на человека са чисти в очите му; Но Господ претегля духовете. 3 Препоръчвай делата си Господу; И ще се утвърдят твоите помишления. 4 Господ направи всяко нещо за целта му, Та и нечестивия за лошия ден. 5 Мерзост е Господу всеки що има горделиво сърдце; Ръка на ръка и да се присъедини, няма да остане ненаказан. 6 С милост и истина се очиства беззаконието; И със страха Господен става уклонение от злото. 7 Когато са угодни на Господа пътищата на едного человека, Той примирява с него и неприятелите му. 8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда. 9 Сърдцето на человека начертава пътя му; Но Господ оправя стъпките му. 10 В устните на царя има богодъхновение; Устата му не ще погрешат в съда. 11 Праведната теглилка и къпони са Господни; Всичките драмове на мешеца са негово дело. 12 Мерзост е за царете да правят беззаконие; Защото престолът се утвърдява с правда. 13 Праведните устни са благоприятни на царете; И те обичат който говори право. 14 Яростта на един цар е обявителка на смърт; Но мъдрий человек я укротява. 15 В светлината на лицето на царя има живот; И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд. 16 Колко е по-добро стяжанието на мъдростта нежели на златото, И предпочитаемо стяжението на разума нежели на среброто! 17 Пътят на праведните е да се уклоняват от злото; Който пази пътя си упазва душата си. 18 Гордостта предшествува на погибелта; И високоумството предшествува на падането. 19 По-добре да е някой смиреномъдър със смирените, Нежели да дели користи с гордите. 20 Разумний в делата си ще намери добро; И надеещий се на Господа е блажен. 21 Мъдрият в сърдце ще се нарече благоразумен; И сладостта на устните умножава знание. 22 Разумът е източник на живот за оногоз що го има; А поучението на безумните е глупост. 23 Сърдцето на мъдрия вразумява устата му, И в устните му притуря знание. 24 Благоугодните думи са сот от мед, Сладост на душата, и изцеление на костите. 25 Има път който се вижда прав на человека; Но краят му е пътища към смърт. 26 Който работи, работи за себе си; Защото устата му го принуждават. 27 Лошият человек копае зло; И в устните му има като огън горещ. 28 Развращен человек сее раздори; И шепотник раздвоява най-тесни приятели. 29 Насилник человек измамя ближния си, И води го в не добър път, 30 Замижва с очи и измислюва лошотии, Прехапва устните си и върши злото. 31 Седината е венец на слава Ако се намира в пътя на правдата. 32 Дълготърпеливият е по-добър от храбрия, И който владее духа си от завоевател на град. 33 Жребието се хвърля в пазухата; Но всичката му съдба е от Господа.
17 По-добре залък сух и мир с него, Нежели дом пълен от жертви с разпря. 2 Благоразумний раб ще властвува над син който докарва срам, И ще вземе дял от наследието между братя. 3 Горнилото е за среброто, и пещта за златото; А Господ опитва сърдцата. 4 Злотворецът слуша беззаконните устни: Лъжецът дава ухо на злия език. 5 Който се присмива на сиромаха безчести Създателя му: Който се радва на бедствия няма да остане ненаказан. 6 чада на чада са венец на старците, И слава на чадата бащите им. 7 Устни изящни не приличат на безумен, - Много по-малко лъжливи устни на началник. 8 Дарът е като многоценен камик в очите на оногоз който го има: Дето се обърне той успява. 9 Който покрива престъпление търси любов; Но който разказва работата раздвоява най-тесни приятели. 10 Обличението прави повече впечатление на благоразумен, Нежели сто бича на безумен. 11 Злият търси само крамоли; За то жесток вестител ще се проводи против него. 12 Нека срещне человека мечка лишена от чадата си, А не безумен в буйството си. 13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му. 14 Наченването на разпря е като кога отваря някой път на вода; За то престани от препирането доде не се е разпалило. 15 Който оправдава нечестив, И който осъжда праведен, И двата са мерзост Господу. 16 Що ползува цената в ръката на безумен За да купи мъдрост, като няма ум? 17 Приятел обича всякога; И брат се ражда за нуждно време. 18 человек оскуден от ум дава ръка, И става поручник за приятеля си. 19 Който обича прения обича съгрешения: Който прави високи вратата си търси пагуба. 20 Строптивий в сърдце не намерва добро; И развращений в език пада в нещастие. 21 Който ражда безумен, за скърб му е; И отецът на глупавия радост не вижда. 22 Веселото сърдце е благотворно като лекарство; А унилий дух изсушава костите. 23 Нечестивий приема дар изпод пазуха За да изкриви пътищата на правосъдието. 24 Пред лицето на разумния е мъдростта: А очите на безумния са към краищата на земята. 25 Безумний син е тъга на отца си, И горкост на тази която го е родила. 26 Не е добро да се туря глоба на праведен, Ни да бие някой началниците за правото. 27 Който държи думите си умен е: Дълготъпеливий человек е благоразумен. 28 И безумният, когато мълчи, счита се за мъдър, Който затваря устата си за разумен.
18 Своенравний иска желанието си, И противи се на всяка права мисъл. 2 Безумний не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявението на сърдцето си. 3 С идването на нечестивия иде и презрение, И с поношението безчестие. 4 Думите из устата на человека са дълбоки води; И източникът на мъдростта е поток извиращ. 5 Не е добро да рави някой лицеприемство на нечестивия, За да изкривява праведния в съда. 6 Устните на безумния влазят в препирания; И устата му приканят плесници. 7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му сет за душата му. 8 Думите на шепотника са сладки залъци, И слазят вътре в утробата. 9 Нерадивий в делото си Брат е на разточителя. 10 Името Господне е крепък стълп: Праведният който прибягва в него в защита е. 11 Имотът на богатия е крепък град за него; И в мечтанието му той е като висока стена. 12 Преди погинването се превъзноси сърдцето на човека; И смирението предходи пред славата. 13 Да отговаря някой преди да чуе, Безумие и поношение е за него. 14 Духът на человека ще го подпира в немощта му; Но унилий дух кой може въздигна? 15 Сърдцето на благоразумния придобива разум; И ухото на мъдрите търси знание. 16 Дарът на человека отваря му място, И привожда го пред големците. 17 Който говори най-напред в съда си гледа се праведен; Но другарят му дохожда и го изпитва. 18 Жребието прекратява разприте, И решава между силните. 19 Брат обиден по-непристъпен е от крепък град; И разногласията им са като вереи на стълп. 20 От плодовете на устата на человека ще се насити утробата му; От произведението на устните си ще се насити. 21 Смърт и живот е в ръката на езика; И които го обичат ще ядат плодовете му. 22 Който е намерил добра жена намерил е благо, И получил е благодат от Господа. 23 Сиромахът говори с моления; Но богатият отговаря с жестокост. 24 Человек който има приятели трябва да се обхожда приятелски; И има приятел по-тесен и от брат.
19 По-добър е сиромахът който ходи в целостта си, Нежели развратний в устните си който е и безумен. 2 На душата невежеството наистина не е добро: И който бърза с нозете спъва се. 3 Безумието на человека изкривява пътя му; И сърдцето му негодува против Господа. 4 Богатството притуря много приятели; А сиромахът бива оставен от приятеля си. 5 Лъжливий свидетел няма да остане ненаказан; И който говори лъжи няма да избегне. 6 Мнозина търсят лицето на щедрия; И всеки е приятел на даващия дарове. 7 Сиромаха го мразят всиките му братя, - Колко повече ще отбягват от него приятелите му! – Той тича след думи които няма да се изпълнят. 8 Който придобива ум обича душата си; Който пази благоразумие ще намери добро. 9 Лъжливий свидетел няма да остане ненаказан; И който говори лъжи ще погине. 10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на раб да властвува над началници. 11 Благоразумието на человека възпира яростта му; И слава му е да се не призира на престъплението. 12 Гневът на царя е като рикание на лъв, А благоволението му като роса на тревата. 13 Безумний син е погибел на отца си; И препирните на жена са непрестанно капане. 14 Дом и богатство се оставят наследие от отците; Но благоразумна жена от Господа се дава. 15 Ленността хвърля в дълбок сън; И мързелива душа ще е гладна. 16 Който пази заповедта съхранява душата си; А който презира пътищата си ще погине. 17 Който помилва сиромаха заима Господу; И той ще му въздаде въздаянието му. 18 Наказвай сина си додето има надежда; Но не подигай душата си да го умъртвиш. 19 Яростний ще вземе наказание; Защото и да го освободиш трябва пак истото да направиш. 20 Слушай съветване и приемай поучение, За да станеш мъдър в сетнините си. 21 Има много мисли в сърдцето на человека; Но съветът Господен, той ще остане твърд. 22 Милостта на человека е чест нему: И сиромахът е по-добър от лъжеца. 23 Страхът Господен донося живот; И който го има ще си ляга наситен: Зло не ще да срещне. 24 Ленивий затопява ръката си в блюдото, И не ще нито в устата си да я върне. 25 Ако биеш присмивателя, простият е стане внимателен; И ако обличиш благоразумния, ще научи знание. 26 Който съсипва отца и пропъжда майка, Той е син който причинява срам и поношение. 27 Престани, сине мой, да слушаш поучение, Което отвраща от думите на знанието. 28 Лош свидетел се присмива на правото: И устата на нечестивите поглъщат беззаконие. 29 Съдове се готвят за присмивателите, И за гърба на безумните биения.
20 Виното е присмивател и сикерата крамолница; И който се завлича от тях не е благоразумен. 2 Устрашаването царево е като рикание на лъв: Който го раздразня съгрешава против живота си. 3 чест е на человека да престава от прение: А всеки безумен се вплита в него. 4 Ленивият не ще да оре поради зимата: Ще проси в жетва, и няма да намери. 5 Съветът в сърдцето на человека е като дълбока вода: Но разумний человек ще го извади. 6 Много человеци проповедат всеки милостта си: Но кой може да намери верен человек? 7 Праведний ходи в целостта си; И чадата му след него са блажени. 8 Цар който седи на съдебний престол Разпръсва с очите си всяко зло. 9 Кой може да рече: Очистих сърдцето си; чист съм от греховете си? 10 Двойни драмове и двойни мерки, И двете са мерзост Господу. 11 Познава се и самото дете от деянията си Да ли са делата му чисти, и да ли прави. 12 Ухото слуша и окото гледа, Господ е направил и двете. 13 Не обичай спането, за да не осиромашееш; Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб. 14 Лошо е! Лошо е! казва купувачът; Но като си отиде, тогаз се хвали. 15 Има злато и множество многоценни камене; Но устните на знанието са скъпоценно украшение. 16 Вземи дрехата на тогоз който се поручава за странен; И вземи залог от оногоз който би се поручил за чужда жена. 17 Хлябът на лъжата е сладък человеку; Но след това устата му ще се напълнят с камичета. 18 Намеренията се утвърдяват чрез съвет; И с разсмотрение да правиш бран. 19 Одумникът обхожда и открива тайни; За то не се смисай с оногоз който разширява устните си. 20 Светилникът на тогоз който злослови отца си или майка си Ще угасне в дълбока тъмнина. 21 Наследие бързо придобито из начало, Сетнината му не се благославя. 22 Да не речеш: Ще въздам зло Почакай Господа; и ще те избави. 23 Двойни драмове са мерзост Господу; И лъстивите къпони не са добри. 24 Стъпките на человека се оправят от Господа, А как би познал человек пътя си? 25 Сеть е человеку да говори несмислено за посвещение, И подир обричанията да предиря. 26 Мъдрий цар развява нечестивите, И връща колелото върхъ тях. 27 Духът на человека е светило от Господа: Изпитва вътрешностите на сърдцето. 28 Милост и истина упазват царя; И с милост той поддържа престола си. 29 Похвала на младите е силата им, И слава на старците седината. 30 Посиненията от удари и биения които стигат до вътрешностите на утробата Са очищение за злия.
21 Сърдцето на царя в ръката Господня е като водни бразди: Където иска обръща го. 2 Всичките пътища на человека са прави в очите му; Но Господ претегля сърдцета. 3 Да прави някой правда и съд По-угодно е Господу от жъртва. 4 Надигнато око, и кичливо сърдце, И светилникът на нечестивите е грях. 5 На радивия мислите само в изобилие водят, А на всеки припрян само в скудост. 6 Придобиването на съкровища с лъжлив език Е една суета гонена от тези които търсят смърт. 7 Грабителството на нечестивите ще ги изтреби, Защото се отричат да правят праведното. 8 Пътят на развращения человек е крив; А делото на чистия е право. 9 По-добре да живее някой в ъгъл на горница, Нежели в дом за дружина със сварлива жена. 10 Душата на нечестивия желае зло: Ближният му не намерва милост пред очите му. 11 Когато се глоби присмивателят простият става по-мъдър; И когато се учи мъдрият, взема знание. 12 Праведният наблюдава дома на нечестивия, Когато Бог съсипва нечестивите за злото. 13 Който затуля ушите си от вика на сиромаха, Ще викне и той, и няма да се послуша. 14 Тайний дар укротява ярост, И подарение в пазуха силен гняв. 15 Радост е на праведния да прави правосъдие; А за тези които правят беззаконие мъчене е. 16 человек който свърне от пътя на разума Ще стигне в събранието на мъртвите. 17 Който обича веселба осиромашева: Който обича вино и елей не обогатява. 18 Нечестивий ще бъде изкуп за праведния, И престъпникът за правите. 19 По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със сварлива и яростлива жена. 20 Многоценно съкровище и елей се нахождат в дома на мъдрия; А безумний человек ги поглъща. 21 Който следва правда и милост Ще намери живот, правда, и слава. 22 Мъдрий отхожда против града на силните, И събаря крепостта на която уповават. 23 Който пази устата си и езика си Пази душата си от утеснения. 24 Горделив и кичлив присмивател се нарича Онзи който действува с ярост и гордост. 25 Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не рачат да работят: 26 Той желае всеки ден желания; А праведний дава и не е свидлив. 27 Жъртвата на нечестивите е мерзост, А най-вече когато я приносят с лукавство. 28 Лъжливий свидетел ще погине; А человек който слуша ще говори верно. 29 Нечестивий человек ожесточава лицето си; А правий изправя пътищата си. 30 Няма мъдрост, няма разум, Няма съвет против Господа. 31 Конът се приготвя за деня на боя; Но спасението е от Господа.
22 По-предпочитаемо е добро име нежели голямо богатство, И добра благодат нежели сребро и злато. 2 Богат и сиромах се срещат, Господ е създател и на двамата. 3 Благоразумний предвижда злото и се укрива; А неразумните напредват и се наказват. 4 Следствието на смирението и на страха Господен Е богатство и слава и живот. 5 Тръне и сети има в пътя на строптивия: Който пази душата си ще бъде далеч от тях. 6 Научи детето в началото на пътя му; И не ще да се уклони от него нито когато остарее. 7 Богатий властвува на сиромасите; И който се заима раб е на заимодавеца. 8 Който сее беззаконие ще пожъне суета; И жезълът на буйството му ще изчезне. 9 Който има добро око ще бъде благословен; Защото дава от хляба си на сиромаха. 10 Изпъди присмивателя, и ще се махне препирането, И сварата и укорът ще престанат. 11 Който обича сърдечната чистота Има благодат на устните си, и царят му е приятел. 12 Очите на Господа пазят знанието; А съсипва той думите на законопрестъпния. 13 Ленивий казва: Лъв има вън; Всред стъгдите ще бъда убит. 14 Устата на чужди жени са дълбока яма; И когото мрази Господ, той ще падне в нея. 15 Безумието е вързано у сърдцето на детето. Жезълът на наказването ще го отдалечи от него. 16 Който угнетява сиромаха за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост. 17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И прилепи сърдцето си в моето знание; 18 Защото е приятно ако ги пазиш в сърдцето си, И ще бъдат всякога готови върху устните ти. 19 За да бъде упованието ти на Господа; Аз те научих на това днес; най-вече тебе. 20 Не писах ли ти много пъти Със съветвания и знания. 21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш думи на истина на онези които проваждат до тебе? 22 Не оголвай сиромаха защото е сиромах, Нито притеснявай бедния в портата; 23 Защото Господ ще отсъди съдбата им, И ще оголи душата на тези които са ги оголили. 24 Не прави приятелство с яростен человек, И с гневлив человек не ходи заедно; 25 За да не научиш пътищата му, И да не поставиш сет за душата си. 26 Не бъди от тези които дават ръка, От тези които стават поручители за дългове. 27 Ако нямаш от де да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе? 28 Не преместяй ветхи межди Които са положили отците ти. 29 Видял ли си человека прилежлив в работата си? Той ще стои пред царе: Няма да стои пред незнаменити.
23 Когато седнеш да ядеш с началник Гледай добре що има пред тебе, 2 И тури нож в гърлото си Ако те обладава охота. 3 Не желай вкусните му ястия, Защото те са прелъстителни гозби. 4 Не се старай да се обогатиш: Отдалечавай се от тази си мисъл. 5 Ще туриш ли очите си на онова което го няма? Защото наистина то си прави крила, Като орел лети към небето. 6 Не яж хляба на оногоз който има лошо око, Нито желай вкусните му ястия. 7 Защото както мъдрува в душата си такъв е и той: Говори ти: Яж и пий, Но сърдцето му не е с тебе. 8 Уломъкът що си изял ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи. 9 Не говори в ушите на безумния, Защото ще презре разумността на думите ти. 10 Не преместяй ветхи межди, И не влезвай в нивите на сирачетата; 11 Защото Защитникът им е силен; Той ще се съди за тях с тебе. 12 Приложи сърдцето си в поучение, И ушите си в думи на знание. 13 Да не ти се свиди да наказваш детето; Защото, ако го биеш с пръчка, то няма да умре; 14 Ти като го биеш с пръчката Ще избавиш душата му от ада. 15 Сине мой, ако бъде сърдцето ти мъдро, И мене на сърдцето ми ще е драго; 16 И чреслата ми ще се радват Когато устните ти говорят право. 17 Да не ревнува сърдцето ти на грешните, Но бъди в страха Господен вес ден; 18 Защото наистина има въздаяние, И надеждата ти няма да се отсече. 19 Слушай ти, сине мой, и бъди мъдър, И оправяй сърдцето си в пътя. 20 Не бъди между винопийци, Между тези които изнуряват своята плът; 21 Защото пияницата и разкошният ще осиромашеят; И сънливостта ще облече человека с дрипи. 22 Слушай отца си който те е родил; И не презирай майка си когато остарее. 23 Купувай истината, и не продавай, - Мъдростта, и поучението, и разума. 24 На праведния баща му ще се зарадва много, И който ражда мъдър син ще има радост в него; 25 Отец ти и майка ти ще се веселят; А най-вече оная която те е родила ще се радва. 26 Сине мой, дай сърдцето си мене, И очите ти да внимават в пътищата ми; 27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена тесен ров. 28 Тя още причаква като крадец, И умножава престъпниците между человеците. 29 Кому горко? кому ах и ох? Кому каране? кому празднословия? Кому удари без причина? Кому подпухнали очи? 30 На онези които се бавят на вино, Които ходят да търсят подправено вино. 31 Не гледай виното че е червено, че показва шара си в чашата, че върви гладко. 32 Изпосле хапе като змия, И жили като василиск. 33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърдцето ти ще говори развратно; 34 И ще бъдеш като спещий всред море, И като лежещий на върха на мачта. 35 Удариха ме, ще речеш, и не ме заболя: Биха ме, и не усетих; Кога ще се събудя да ида да го търся пак?
24 Не ревнувай на злите человеци, Нито желай да си с тях; 2 Защото сърдцето им преговаря насилство, И устните им говорят за обида. 3 С мъдростта се гради дом, И с разума се утвърждава; 4 И чрез знание клетовете ще се напълнят С всяко многоценно и благоприятно богатство. 5 Мъдрий человек се укрепява, И человек със знание расте в сила. 6 Защото с разсмотрение ще правиш бранта си; И от множеството на съветниците бива спасение. 7 Мъдростта е непостижима за безумния: Той не ще отвори устата си в портата. 8 Който мисли да направи зло Ще се нарече коварен мъж. 9 Помишлението на безумието е грях; И присмивателят е мерзост на человеците. 10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка. 11 Избавяй влачимите на смърт, И не се оттегляй от онези които са докарани до клане. 12 Ако речеш: Ето, ние не знаем това; Но този който претегля сърцата не разумява ли? И който пази душата ти И отдава всекому според делата му, той не знае ли? 13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И сот, защото е сладък на небцето ти: 14 Таквоз ще е на душата ти знанието на мъдростта Ако я намериш; и има въздаяние, И надеждата ти няма да се отсече. 15 Не туряй засада, о нечестиве, против жилището на праведния, Не прави нападение на мястото на упокоението му; 16 Защото праведнията седем пъти пада и става, А нечестивите ще се низринат в погибел. 17 Кога падне неприятелят ти, не се радвай, И да се не весели сърдцето ти когато се той подплъзне, 18 Да не би да съгледа Господ, и се яви това зло пред очите му, И обърне яростта си от него на тебе. 19 Не се раздражавай заради лукавите, Нито завиждай на нечестивите; 20 Защото злите не ще имат добри сетнини: Светилникът на нечестивите ще угасне. 21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И нямай съобщение със смутители; 22 Защото погинването им ще стане внезапно; И кой знае наказанието и от двамата? 23 И това е за мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро. 24 Който говори на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, Него племена ще укоряват; 25 Но които го обличават, на тях ще бъде благоволение, И ще дойде върхъ тях добро благословение. 26 Който отговаря с прави думи, Той дава целуване в устни. 27 Нареди си работата повън, И приготви си я на нивата, И после съгради дома си. 28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито лъсти с устните си. 29 Не казвай: Както ми направи, така е му направя: Ще отдам на человека по делата му. 30 Заминвах край нивата на ленивия, И край лозето на человек скудоумен; 31 И, ето, всичко бе обрасло с бодил, Коприва беше покрила повърхнината му, И каменната му ограда беше съсипана 32 И аз като прегледах размислих в сърдцето си; Видях, и взех поучение. 33 Още малко сън, малко дремане, Малко сгъване на ръце за спане, 34 И сиромашията ти ще дойде като пътник, И скудостта ти като оръжен мъж.
25 И тези са Соломонови притчи които събраха человеците на Езекия Юдиния цар: - 2 Слава Божия е да покрива всяка работа; А слава на царете е да издирват всяка работа. 3 Височината на небето, и дълбочината на земята, И сърдцето на царете са неизпитани. 4 Отнеми нечистото от среброто, И ще излезе съсъд за златаря; 5 Отнеми нечестивите от при царя, И престолът му ще се утвърди в правда. 6 Не се превъзносяй пред царя, И не стой на мястото на големците; 7 Защото по-добре е да ти рекат: Възлез тук, Нежели да те снемат в присътсТвието на началника когото са видели очите ти. 8 Не бързай да излезеш да се караш, Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш Когато те посрами ближният ти. 9 Отсъди съда си с ближния си само, И не откривай тайното си на чуждия, 10 Да не би който те слуша да те укори, И лошият слух за тебе остане незагладим. 11 Дума прилично речена е Като златни ябълки в сребърни пъстроти. 12 Златна обеца и украшение от чисто злато е Мъдрият който обличава послушливо ухо. 13 Както прохладата от снега във време жетвено Тка верният посланник за тези които го проваждат; Защото успокоява душата на господаря си. 14 Който се хвали с лъжовен дар Прилича на облаци и вятър без дъжд. 15 С търпение се склонява княз; И мек език строшава кости. 16 Намери ли мед? яж колкото ти стига, Да се не преситиш от него и го избълваш. 17 Рядко туряй ногата си в дома на съседа си, Да му не досадиш, и те намрази. 18 человек който дава лъжливо свидетелство против ближния си Е като дръкол и нож и остра стрела. 19 Доверие към неверен в усилно време е Като гнил зъб и изкълчена нога. 20 Както който съблича дрехата си в студен ден, И както оцет на нитро, Така е който пее песни на оскърбено сърдце. 21 Ако е гладен неприятелят ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода; 22 Защото ще натрупаш жар на главата му, И Господ ще те възмъзди. 23 Северний вятър изгонва дъжда, А разгневено лице пошепнуващ език. 24 По-добре е да живее някой в ъгъл на горница, Нежели в дом за дружина със сварлива жена. 25 Както е студена вода на жадна душа, Така са добри вести от далечна земя. 26 Праведний, който пада пред нечестивия Е като мътен източник и развален извор. 27 Не е добро да яде някой много мед; И не е славно да търси своята си слава. 28 Който не въздържа духа си Е съсипан град без стени.
26 Както сняг лятно време, И както дъжд в жетва, Така на безумния не прилича чест. 2 Както скитането на врабче, както летенето на ластовица, Така проклетия без причина не се сбъдва. 3 Бич за коня, узда за осела И жезъл за гърба на безумните. 4 Не отговаряй на безумния според безумието му, За да не станеш и ти подобен нему. 5 Отговаряй на безумния според безумието му, За да не се има мъдър в очите си. 6 Който проважда известие чрез ръката на безумния Отсича си нозете и пие повреда. 7 Както голените на хромия висят неполезни, Така е притча в устата на безумния. 8 Както възел с драгоценни камене хвърлен в грамада, Така е който дава чест на безумния. 9 Както трън възлезва в ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните. 10 Голям е Създателят на всичко, Който възмъздява безумните: Възмъздява и престъпниците. 11 Както псето се връща на бълвоча си, Така безумний повтаря своята глупост. 12 Видял ли си человека да се има за мъдър? Повече надежда има от безумния нежели от него. 13 Ленивий казва: Лъв има на пътя, Лъв по стъгдите. 14 Вратата се завъртат на крюковете си, А ленивий на постелката си. 15 Ленивий затопява ръката си в блюдото: Мързи го да я донесе до устата си. 16 Ленивий има себе си по-мъдър От седмина които могат да дадат умен ответ. 17 Който заминва и се дразни в чужда свара, Той е като тогози що хваща куче за ушите. 18 Както луд който хвърля главни, стрели, и смърт, 19 Така е человек който измамя ближния си, И казва: Не направих ли аз това на шега? 20 Дето няма дърва огънят угаснува; И дето няма шепотник раздорът се утишава. 21 Въглища за жара, и дърва за огъня, И сварлив человек за да разпаля прения. 22 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слазят вътре в утробата. 23 Горещите устни с лукаво сърдце са Като сребърна глеч намазана на пръстен съсъд. 24 Ненавистникът прави лицемерие с устните си, И крои коварство в сърдцето си; 25 Когато говори сладкодумно, да го не вярваш; Защото има седем мерзости в сърдцето му. 26 Който покрива омразата с лъст, Лукавството му ще се яви всред събранието. 27 Който копае ров ще падне в него; И камикът ще се върне върхъ тогоз който го търкаля. 28 Лъжливий език мрази угнетаемите от него; И ласкателните уста работят съсипване.
27 Не се хвали за утрешния ден; Защото не знаеш що ще да роди денят. 2 Нека те хвали друг, а не устата ти, - чужд, а не устните ти. 3 Камикът е тежък, и пясъкът товар; Но гневът на безумния е по-тежък и от двете. 4 Яростта е люта, и гневът е буен; Но кой може да устои пред ревността? 5 Явното обличение е по-добро От скришната любов. 6 Удари от приятел са искренни, А целувки от неприятели – изобилни. 7 Наситена душа се отвраща от сот; А на гладната душа всяко горчиво е сладко. 8 Както птица която се скита от гнездото си, Така е человек който се скита от мястото си. 9 Мастите и каденията веселят сърдцето, А сладостта на приятеля чрез сърдечния съвет. 10 Не оставяй приятеля си и приятеля на отца си, И в дома на брата си не влезвай в деня на злощастието си; По-добре съсед близу нежели брат далеко. 11 Сине мой, бъди мъдър, и весели сърдцето ми, За да имам що да отговарям на оногоз който ме укорява. 12 Благоразумният предвижда злото, и се укрива; А неразумните напредват, и се наказват. 13 Вземи дрехата на тогоз който се поручава за странен; И вземи залог от оногоз който би се поручил за чужда жена. 14 Който става рано и благославя с голям глас ближния си Ще се счете като че го кълне. 15 Непрестанно капане в дъжделив ден И сварлива жена подобни са; 16 Който я крие крие вятъра; И мастта се явява в десницата му. 17 Желязо остри желязо; И человек остри лицето на приятеля си. 18 Който пази смоковницата ще яде плода й; И който пази господаря си ще се почте. 19 Както у водата се явява лице на лице, Така человеческо сърдце на человека. 20 Ад и погибелта не се насищат; И очите на человека не се насищат. 21 Горнило за среброто, и пещ за златото, А человек за устата на хвалението му. 22 Ако сгрухаш и с черясло безумния в кутел между грухано жито Безумието му няма да се отдели от него. 23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си: Имай грижа за добитъка си; 24 Защото богатството не е вечно; Нито венецът е из род в род. 25 Тревата никне, и зелето се появява, И билките на горите се берат. 26 Агнетата ще ти са за дрехи, И ярците за цената на нивата; 27 И ще имаш изобилно козе мляко за храната си, За храната на дома си, и за живота на слугините си.
28 Нечестивите бягат без да ги гони някой; А праведните имат дързновение като млад лъд. 2 Поради престъпленията на местото мнозина биват началниците му; Но чрез умен и вещ человек жителството му ще бъде трайно. 3 Сиромах человек и да насилва нищите Като пороен дъжд е който не дава хляб. 4 Които оставят закона хвалят нечестивите; Но които пазят закона противят се темъ. 5 Лошите человеци не разумяват правосъдие; Но тези които търсят Господа разумяват всичко. 6 По-добър е онзи сиромах който ходи в целостта си, Нежели развращений в пътищата си, ако и да е богат. 7 Който пази закона е разумен син; А който прави приятелство с разкошните посрамя баща си. 8 Който умножава имота си с лихва и лакомство Събира го за тогоз който помилва сиромасите. 9 Който уклонява ухото си да не слуша закона, И самата му молитва ще бъде мерзост. 10 Който заблуждава правите в лош път, Той ще падне в ямата си; Но непорочните ще наследят добрини. 11 Богатий человек се има за мъдър; Но сиромах разумен го обличава. 12 Когато праведните тържествуват слава е голяма А когато се превъзносят нечестивите человек се крие. 13 Който крие престъпленията си няма да успее: А който ги изповядва и оставя ще бъде помилван. 14 Блажен человек който се бои винаги; А който ожесточава сърдцето си ще падне в злощастие. 15 Нечестив управител над бедни люде Е лъв рикаещ и гладна мечка. 16 Княз лишен от разум умножава насилствата; А който мрази грабителството ще продължи дните си. 17 человек който е повинен на кръвта на человека Ще поспеши в ямата: никой да го не удържи. 18 Който ходи в цялост ще се спаси; А развратен който ходи в два пътя ще падне в един. 19 Който работи земята си ще се насити с хляб; А който следва суетните ще се насити със сиромашия. 20 Верний человек ще има много благословение; Но който бърза да се обогати не ще да остане ненаказан. 21 Да е някой лицеприемник не е добро; Защото такъв человек за един уломък хляб ще направи престъпление. 22 Който има лукаво око бърза да се обогати, А не знае че скудост ще го стигне. 23 Който обличава человека после ще намери по-голяма благодат, Нежели този що ласкае с език. 24 Който краде баща си или майка си и дума: Не е грях, Той е другар на разбойника. 25 Гордият в сърдце подига свари; А който уповава на Господа ще отлъстее. 26 Който уповава на сърдцето си безумен е; А който ходи с мъдрост, той ще се спаси 27 Който дава на сиромасите не ще да достигне в скудост; А който отвраща очите си ще има много клетви. 28 Когато се нечестивите превъзносят человек се крие; Но когато те погинват праведните се умножават.
29 человек който, често обличаван, остава твърдоглав, Внезапно ще бъде съкрушен, и то без изцеление. 2 Когато се праведните увеличават народът се весели; Но когато нечестивий началствува народът въздиша. 3 Който обича мъдростта весели отца си; Но който се съдружава с блудници разпилява имота си. 4 Царът с правдата утвърждава земята си; А дароприемецът я съсива. 5 человек който ласкае ближния си Простира мрежа пред стъпките му. 6 В беззаконието на лош человек има примка; А праведният се радва и се весели. 7 Праведний дава внимание в съдбата на бедните: Нечестивий не вникнува за да познае. 8 Присмиватели человеци запалят града; Но мъдрите отвращат гнева. 9 Мъдрий человек който се препира с безумния, - Или се сърдил или се смеял, - не намерва покой. 10 Кръвници мъже мразят непорочния; Но правите се грижат за живота му. 11 Безумний изважда наяве всичката си душа; А мъдрий я удържа за подир. 12 Управителят ако слуша лъжливи думи, Всичките му слуги са нечестиви. 13 Сиромах и притеснител се срещат, Господ просвещава и на двамата очите. 14 Когато цар съди сиромасите с истина, Престолът му ще бъде утвърден винаги. 15 Жезълът и обличението дават мъдрост, А дете разпуснато посрамя майка си. 16 Когато се умножават нечестивите умножава се беззаконието; Но праведните ще видят падането им. 17 Наказвай сина си, и ще те успокои, И ще даде наслаждение на душата ти. 18 Дето няма пророческо видение людете се развалят; А блажен е който пази закона. 19 Рабът не се оправя с думи Когато разумява а не отговаря. 20 Видял ли си человека бърз в думите си? Повече има надежда от безумния нежели от него. 21 Ако глези някой раба си от детинство, Напоследък ще стане като син. 22 Гневлив человек възбужда прения; И яростлив человек умножава беззакония. 23 Гордостта на человека ще го смири; А смиреният ще придобие чест. 24 Който взема дял с крадец мрази душата си: Слуша заклеването, и не обажда. 25 Страх от человека туря сетъ; А който има упование на Господа ще бъде в безопасност. 26 Мнозина търсят лицето на княза; Но съдът на человека е от Господа. 27 Неправедний человек е мерзост на праведните, И правий в пътя си мерзост на нечестивите.
30 Думите на Агура сина на Якея: Проречението което този человек говори Итиилу, Итиилу и Укалу: - 2 Наистина аз съм по-безсловесен от человека, И человечески разум няма в мене; 3 И не научих мъдрост, Нито зная знанието на Пресветаго. 4 Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дреха? Кой е утвърдил всичките земни краища? Кое е името му? И кое е името на сина му, ако го знаеш? 5 Всяко Божие слово е опитано: Той е щит за тези които уповават на него. 6 Не притуряй на неговите думи, За да те не обличи, и се покажеш лъжец. 7 Две неща прося от тебе: Не ми ги отричай преди да умра: - 8 Суета и лъжливо слово отдалечи от мене; Сиромашия и богатство не ми давай; Храни ме с нуждната ми храна; 9 Да не би да се преситя, и се отрека от тебе, Ии река: Кой е Господ? Или да не би да се намеря сиромах та открадна, И взема името на Бога моего всуе. 10 Не одумвай слуга на господаря му, Да не би те проклел, и се намериш повинен. 11 Има род що кълне отца си, И не благославя майка си. 12 Има род чист в очите си, Но не е омит от нечистотата си. 13 Има род на който очите колко са високи, И клепачите му надигнати 14 Има род на който зъбите са мечове, И членовните зъби ножове, За да пояжда сиромасите от земята, И оскудните отсред человеците. 15 Пиявицата има две дъщери, които викат: Дай, дай! Тези трите са ненаситни, - четири неща не казват: Стига: 16 Ад, и неплодна утроба, Земята която не се насища с вода, И огънят който не казва: Стига. 17 Окото което се присмива на баща си И презира да се покорява на майка си, Гарвани дебърни ще го изкълват, И пилци орлови ще го изядат. 18 Тези трите са непостижими за мене, И тези четири неща не разумявам: 19 Следите на орел по въздуха, Следите на змия върху канарата, Следите на кораб всред морето, И следите на мъж при девица. 20 Такъв е пътят на прелюбодейца жена: Яде и си бърше устата, и казва: Не съм направила беззаконие. 21 За три неща се тресе земята, И за четири които не може да носи; 22 За раба когато се въцари, И безумния когато се насити с хляб, 23 За омразната жена когато се жени, И слугинята когато замени госпожата си. 24 Тези четирите са най-малки на земята, Но са най-мъдри: - 25 Мравите крепки люде не са, Но лете приготвят храната си; 26 Кролиците силни люде не са, Но поставят къщите си на канара; 27 Скакалците цар нямат, Но излазят всичките на пълкове; 28 Гущерът се държи с ръцете си, И намерва се в царските палати. 29 Тези трите вървят добре, И четири ходят хубаво: 30 Лъвът, който е най-силен от животните, И не се връща от лицето на никого; 31 През чреслата стегнатий кон: ярецът; И царят на когото людете му са с него. 32 Ако си постъпил безумно и си се надигнал, Ако си турил на ума си зло, Тури ръка на устата си. 33 Защото който бие млякото изважда масло, И който блъска носа изважда кръв, И който възбужда гняв изкарва крамола.
31 Думите на цар Лемуила, Пророчеството което го поучи майка му. 2 Що, сине мой? и що сине на утробата ми? И що, сине на моите обричания? 3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на погубителките на царете. 4 Не е за царете, Лемуиле, Не е за царете да пият вино, Нито за князовете да пият сикера; 5 Да не би като се напият да забравят закона, И извърнат съда на всичките угнетаеми. 6 Давайте сикера на тези които са в премеждие, И вино на огорчените в душата: 7 За да пийнат и да забравят сиромашията си, И да не помнят вече зластраданието си. 8 Отваряй устата си за безгласния, За съда на всичките сирачета. 9 Отваряй устата си, съди праведно, И защищавай сиромаха и оскудния. 10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото такава е много по-скъпа от многоценни камене. 11 Сърдцето на мъжа й уповава на нея, И не ще бъде лишен от изобилие. 12 Ще му донесе добро, а не зло, През всичките дни на живота си. 13 Търси вълна и лен, И що й е угодно работи с ръцете си. 14 Тя е като корабите на търговците; Донося храната си от далеч. 15 И става доде е още нощ, И дава храна на дома си, И дял на слугините си. 16 Съглежда нива, и купува я: От плода на ръцете си сади лозе. 17 Опасва чреслата си с крепост, И укрепява мишцште си. 18 Усеща че търговията й е добра: Светилникът й не гасне ноще. 19 Туря ръцете си на врътеното, И държи в ръката си хурката. 20 Отваря ръката си на сиромасите, И простира ръцете си към оскудните. 21 Не се бои от сняг за дома си; Ззащото всичкият й дом са облечени с двойни дрехи. 22 Прави за себе си завивки: Облеклото й е висон и багреница. 23 Мъж й е познат в портите Когато седи между старейшините на местото. 24 Прави тъкан и продава, И дава пояси на търговците. 25 Облечена е с крепост и с благолепие, И се весели за бъдещето време. 26 Отваря устата си с мъдрост; И закон на благосклонност има на езика й. 27 Внимава за управлението на дома си, И хляб на леност не яде. 28 чадата й стават и казват: Блазе й; Мъж й я хвали и казва: 29 Много дъщери са се обхождали достойно; Но ти надмина всичките. 30 Красотата е лъстива, и суетна е хубостта; Жената която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена. 31 Дайте й от плода на ръцете й; И делата й нека я хвалят в портите.